Навиканите балкани



ЙОСИП ОСТИ

Сараевска книга на мъртвите

Поет на страданието





Получих покана, написана на ръка:

„Каня те на литературна вечер, която ще се състои в „Глей" (Грегорчичева, 3). На вечерта ще чета стихове от ръкописа „Сараевска книга на мъртвите". Очаквам да дойдеш и сърдечно те поздравявам, Йосип Ости."

И една тъмна и мразовите вечер на 1993 година по тъмната уличка в стара Любляна стигнах до познатия средновековен фенер над сводестия портал на театър „Глей", което ще рече на български „Виж". Влизаше се направо в малка зала, някогашен хамбар, осветена мистично, боядисана в черно.

Маса. На нея свещ и разтворен ръкопис.

Из мрака се пояави той - ЙОСИП ОСТИ, известен босненски поет, наскоро дошъл от сараевския ад в словенската столица. Изпит и измъчен, с брада на библейски пророк и със скромна фигура на апостол в настъпилата тишина неговите ръце вдигнаха ръкописа и произнесоха заглавието:

„Сараевска книга на мъртвите", първият ръкопис на книга, написана и изнесена от Сараево по време на жестоката обсада.

Пред напрегнатите слушатели се заразвива кървавата епопея на сараевските дни и нощи, превърната в поезия, която караше човек да изтръпва и сякаш да става по-мъдър.

Стиховете на Йосип Ости тук звучаха за първи път! Когато по-късно заговорихме с него, той чак тогава изрази спонтанно радостта си, че тук се е намерил човек от България, който при това дълго е пребивавал в Босна и Сараево. Не ми обясни защо това българско присъст-вие го радва, но веднага предложи още на другия ден да се срещнем.

…Разговорът беше дълъг, защото неговите приятели в Сараево бяха и мои приятели. Оказа се, напрмер, че цели три месеца всяка вечер, дълбоко в едно скривалище е водил разговори и беседи с големия босненски поет Изет Сарайлич, известен приятел на България. Тези разговори Йосип е събрал в книга, която блестящо изразява същността на босненския дух.

Заговори и за онова, което само подозирах - за близостта си с България.

- В младежките си години се занимавах с атлетика, макар да се бях посветил на поезията и литературата. Бях бегач на къси разстояния, един от първите в бивша Югославия. Поради това ми се случи да бъда седем пъти в България. Най-често попадах там на празника на светите братя Кирил и Методий. Сближих се бързо с доста български писатели, та с тях започнахме да се надпреварваме кой на кого е по-добър приятел… Между тях бе и Георги Марков, когото комунистите ликвиди-раха в Лондон. Веднаж с него прекарахме заедно няколко денонощия, едното от които на Витоша. То бе време, когато на мен - понеже бях от Югославия - се гледаше като на човек, който идва от Запад. Тогава вече пътищата за нас бяха отворени към целия свят. Аз използвах своите пътувания до Италия и често носех в София най-нови грамофонни плочи с модерни хитове. Радвах се, като виждах колко много значи това за моите български приятели. Георги Марков бе предпочитан от мен пред останалите, защото бяхме се сприятелили много. А когато се сближа с някого, аз винаги се интересувам от него. И ми стана страшно, когато разбрах за смъртта на Георги. От тогава вече не посмях да дойда в България!

Тази моя среща с Йосип сложи началото на по-нататъшното ни близко приятелство.

Йосип Ости е един от най-видните съвременни босненски писатели. Той е роден в Сараево на 15 март 1945 година. Завършва югославска литература, социология и философия и до напускането на родния си град през сегашната война е редактор на списания и в издателства, дългогодишен секретар на Дружеството на босненско-херцеговинските писатели и председател на Дружеството на литературните преводачи, основател и директор на известните международни литературни празненства „Сараевски дни на поезията". Когато започна войната в Босна, Йосип Ости замина да живее в Словения, с която е свързан и родствено, и се настани в столицата Любляна. Автор е на доста книги с поезия, писана не само на босненски, но напоследък - и на словенски език, на есеистика, на публицистични и литературно-критични произведения и др. Той състави антологии на босненската поезия на словенски език, на словенската поезия и проза - на босненски. По време на Титовия режим, след 1980 г. Й. Ости бе уволняван, негови книги бяха спирани и забранявани и пр. по политически причини. Днес няколко негови поетични книги са преведени в чужбина, носител е на редица босненски и словенски литературни награди.

Като издател се прояви и по време на войната в Босна: в словенската столица той издаде със собствени средства и с помощта на европейски фондации, и разпространи безплатно всред своите сънародници в родината си и всред бежанците по света няколко десетки книги с творби на босненски и на чужди писатели, които пишеха за Босна. Между тях е и книгата на Блага Димитрова „Босно, болко моя".



Ганчо САВОВ