ЗА ТОВА КАК ГРАБИМ И КРАДЕМ ОТ САМИТЕ СЕБЕ СИ

Александра Соколовска, Македонско национално радио, Скопие

Романът "Плячка" на съвременния български писател Георги Гроздев е своеобразно възраждане на една позната и всепризната тема в литературата – заръщането към природата и лечебното въздействие на това завръщане. Ала въпреки романтичните тежнения към прелестите на гората и живота в нея, Гроздев не пропуска да опише риска и опасностите, които крие тази красота и то предизвикани от нас, хората. За разлика от животните, чийто нагон да убиват е просто начин да оцелеят, хората, нахлули в тяхната среда, превръщат нагона в начин на живот. Убийствата и кръвопролитията са битието и единственият стремеж на онези, които довчера са се опитвали да избягат от модерния живот в града.
Символиката на гората, убиването и смъртта са подсилени и от решението на автора да нарече главния герой Хънтър /ловец/. Разочарован от живота (от проваления си брак и изчезването на единствената дъщеря) Хънтър търси убежище в гората, където става пазач на резерват, посещаван от чужденци, които си плащат, за да убиват за удоволствие. Следва кратка любовна авантюра, срещата със Змея, който отвлича и препродава млади момичета, а накрая идва и решението да убие, за да не бъде убит.
В гората се случват и други неща – една лекарка-психиатър води тук своите пациенти, защото вярва, че природата може да излекува душевните им рани и терзания. И макар нещата на пръв поглед да изглеждат малко странни, решението на Гроздев чрез картината на гората и на всичките й "обитатели" да представи съвременното общество в сбит вид, е доста интересно. Така романът ни кара да се замислим дали животинският нагон е наша съдба и дали ние не го предизвикваме с безсилието си да изберем по-рационален път? Къде е третото ни око? Защо го изгубихме? А може би ни е отнето, заради сторените грехове? Какви сме били, когато сме го имали? Могли ли сме да надзърнем в душата на другия без думи, да разкрием неговите тайни? А може би изобщо не е имало тайни? Но дали това е Доброто? – тези въпроси ни поставя Георги Гроздев, като ни внушава, че без отговорите и без търсенето на истината ограбваме сами себе си.