Андрей Николаидис, черногорски писател, роден през 1974 г. в Сараево. Публикувал е книгите: „Очерци за равнодушието“ (1995), „Защо Мира Фурлан“ (1997), „Катедралата в Сиaтъл“ (1999), „Те!?“ (2001) и „Мимесис?“ (Durieux, OKF, 2003). Коментатор в черногорския вестник „Виести“ и седмичника „Монитор“ (Подгорица). Живее в гр. Улцин.

„Неговото име вече е заслужило литературно безсмъртие.“
(К. Локотар в литературния седмичник „Виенац“, Загреб)

„Николаидис е единствен по своята провокативност: той е единственият писател на нашите езици, който по сатиричната си острота може да се сравни с австриеца Томас Бернхард. Накратко: всичко онова, което „не смее да се пише“, него Николаидис го написва и дори го повтаря.“
(Р. Петришич в сп. „Глобус“, Загреб)


„Николаидис е голям талант.“
(седм. „Монитор“, Подгорица)

„Николаидис разказва с ярък либидиален заряд и като че ли няма никакви предшественици, а сякаш няма да има и наследници.“
(Д. Гъргич, РАДИО 101, Черна гора)

Прев. от черногорски: Ганчо Савов
Черна Гора, Първо издание, 2013, 136 с.
ISBN 978-619-166-013-1