Подтикът да напиша тези редове надхвърля силните провокации, които излъчва поетичната книга на Любчо Георгиевски „Град” и промоцията на българския й превод /издателство ”Балкани”/, заедно с впечатляващия спектакъл на Петър Темелковски по постмодерната поема. В тази вечер се откроиха очертанията на другата Македония, на новата Македония, преобърнаха се нагласите, натрапвани в общественото ни пространство за напрежение в отношенията ни с македонците. Оказа се, че от министър-председателя, през министъра на културата и до препълнената с политици и интелектуалци сцена на театър „Сълза и смях”, където се състоя тази литературно-театрална вечер, цареше въодушевление, че се случва градеж на истински духовен мост. Любчо Георгиевски бе посрещнат по-скоро като настоящ български гражаданин, с минало на министър председател на Македония, оценен бе автентизма на поведението му на бунтар, превърнал се в опозиционер и накрая в глава на първото некомунистическо правителство на нашата съседка /1998-2002г./. Поемата „Град” е написана в началото на този ярък обществен път на Любчо Георгиевски /1988-89г./ и носи заряда на неговата силно емоционална, болезнена, новаторска натура. Всичко това обяснява непримиримостта му към статуквото, нагона му за промяна, усета му за новите реалности- в живота и в поезията. Поемата му „Град” е постмодерен акт от висока класа, не особено типичен в Балканския ни литературен пейзаж. Новатроството в поезията Георгиевски се опитва да развие и в обществената обнова на Македония. Един талантлив творец влязъл в ролите на балканския интелектуалец, които никога не са еднозначни.
Изразяването на този богат и сложен душевен пейзаж, очертаващ се още в първата творба на Любчо Георгиевски не беше просто въплътен с думите на поемата му „Град” от известния и за българската публика македонски актьор Петър Темековски. Няма и година откакто той играеше на същата тази сцена на „Сълза и смях” в спектакъла „Филоктет” на Любиша Георгиевски - друг голям балкански интелектуалец с много роли в обновата на региона ни като драматург , режисьор, бивш посланник на Македония в София, а понастоящем- преседател на Парламента в нашата съседка. „Пред притворената врата” е поетичен спектакъл, игран повече от 60 пъти на сцената на Народния театър в Скопие и из цяла Македония. Софийската му премиера ни срещна с дуета на един бунтар – поет с един майстор-актьор в общата им непримиримост, гняв и самоирония. Тази сложна амалгама преплетена с въздействуващите визиони и метафорични театрални знаци направи преживяването на поезията на Любчо Георгиевски по-осезателно. Стая, град, по-скоро клаустрофобия от съществуващото отколкото уют на реалностите...
Десет години по-късно, днес сме в очакване на преводите на новите писания на Любчо Георгиевски, за да раеберем къде е стигнал той след бунта и желанието за промяна. Защото поетите най-верно измерват пулса и на времето и на реалностите.