В сегашната вестникарска практика интервюто е отдавна девалвиран жанр. Разговорите с Радой Ралин очертават нестандартния духовен профил на човек, който с воля, разум и предвидливост брани думите си, идеите си от пристъпите на конюнктурата и компромиса. Ралиновото нестандартно, изпреварващо мислене успя да превърне журналистическата развлекателна „разпитна метода“ в пълноценна прогностична
литература. Тук ясно се чува гласът дори на неосъществените, убитите от цензурата на соцреализма Ралинови творби. Даже с отсъствието си те пак са неотделима част от българското литературно и културно пространство.
„Вървя си по пътя“ не е любопитна разходка из предишни и по-предишни надежди, суматохи, несбъдливости. Тази отворена книга взривява отдавна договорения сценарий на мълчанието. Тя е гласно споделена в несвободно време територия на свободното слово. Прогноза без илюзии за днешното и бъдещето българско време, които драговолно отново са в хомота на несвободата.
Никой сериозен днешен, а и бъдещ изследовател на Ралиновото творчество не може да мине без „Вървя си по пътя“. Дано тази книга бъде посрещната с интерес не само от специалистите – литературоведи, психолози, социолози, но и от четящите млади българи, които тепърва ще преоткриват Ралиновото дело. Как българският ХХI век дописва и ще дописва Ралиновите интервюта – това вече е друга книга, която чака своя автор.

Българска. Първо издание.
Редактор: Вихрен Чернокожев
Стр. 320, Формат 130/200.
ISBN: 978-954-9446-96-8