Марсел Байер принадлежи към младата вълна в съвременната германска литература, която обвързва своите представи за романа и
изобщо белетристиката с детайлните изследвания и проучвания. По такъв начин особеният интерес на писателя към историята на Третия райх винаги преминава през специфична, затворена в себе си изследователска оптика, какъвто е случаят с романа „Летящи кучета“.
От детството си Херман Карнау възприема „летящите кучета“, подразделение на прилепите, като сетивен образ, който е предпазен от всякакви външни чужди гласове. Гласът е фетиш за акустика Карнау, който в 1940 г. предприема систематично изследване на човешкия глас.
Единия от повествователните гласове в романа „Летящи кучета“ е именно на Херман Карнау, чието име авторът е заел от един полицай в берлинския бункер под канцеларията на Третия райх. Другият повествователен глас е на осем-годишната Хелга, една от дъщерите на Министъра на пропагандата. Двата гласа се срещат не веднъж, за последен път през април 1945 г., когато Карнау е в Берлин, за да запише гласа на фюрера.
Повествованието прави преход към лятото на 1992 година. Херман Карнау, който е успял да се укрие след войната, открива в своя архив на гласовете разговорите на Хелга и нейните брат и сестра в последните им дни и нощи. Записвал е гласовете до последния им дъх.


Немска. Първо издание.
Превод: Борис Минков
Формат: 130/200, 352 стр.
ISBN: 978-619-166-005-6