Ана Бландиана: Не трябва да сме клонинги на Запада
Злото в Румъния ми помогна да пиша, споделя поетесата

Известната румънска писателка Ана Бландиана пристигна в София за участие в Деветата международна писателска среща и за да представи книгата си "Коридори с огледала" (ИК "Балкани"). Сборникът включва нейни творби от 60-те години до днес - стихотворения, есета и интервюта във великолепния превод на Румяна Станчева. Ана Бландиана е най-популярната поетеса в Румъния, носителка на много международни отличия, включително и на Хердерова награда. Най-известните й творби са "Третата тайна", "Годишните времена", "Проекти от миналото", "Ахилесовата пета".

-Г-жо Бландиана, вие бяхте инициатор на Мемориал на съпротивата срещу комунизма в гр. Сигет. С какво споменът от миналото помага за създаването на по-добро бъдеще?

- Отдадох 15 години от живота си на създаването на този мемориал, който е разположен в бивш комунистически затвор. Това всъщност е международен център за изучаване на историята от този период, създаден под патронажа на Европа. Убедена съм, че една подобна институция не е път към миналото, а път към бъдещето. Защото, който не познава историята си, е осъден да повтори грешките си.

- През 80-те вие пародирахте Чаушеску. Какви бяха последствията?

- Беше ми забранено да пиша. Бе наредено да извадят моите книги от обществените библиотеки, а пред дома ми винаги ме следеше милиция. Властта обаче не посмя да ме арестува и затвори, защото пазеше добро поведение пред Запада по отношение на писателите и въобще на хората на изкуството.

- Какво ви помогна да се съхраните?

- Спаси ме фактът, че пишех. Имах чувството, че всичко лошо, което преживявам, е първичен материал за мои бъдещи творби. В известна степен дори бях доволна, че съществува злото, за да мога да пиша. Така например немското издание на "Чекмедже с аплодисменти" излезе с подзаглавие: "Книгата, която спаси живота ми".

- Защо според вас бившите социалистически страни имат амбиция да опознават повече Запада, отколкото съседните си държави?

- Би трябвало интересът да е еднакво голям, но действително не е. Всъщност по-важен е фактът, че ние, хората от бившия Източен блок, в някакъв смисъл сме по-живи от тях. Неразбирателството е двустранно - никога един французин не знае дали Букурещ е столица на България или Румъния или кои са балтийските държави. В продължение на десетилетия ние мечтаехме за западните държави и ги идеализирахме и едва сега разбираме колко се разминава реалността от илюзията. По-важното обаче е да разберем, че интегрирането в Европа не означава да загубим идентичност. Ние не трябва да се превръщаме в клонинги на западните страни.

- Но какво бихме могли да приемем от тях?

- Трябва да приемем организацията и дисциплината. Особено ще спечелим, ако почнем да уважаваме правилата, най-вече по отношение на корупцията. В повечето западни страни при най-малкото подозрение в корупцията политикът си подава оставка. А тук, при нас, няма такова разбиране за чест и достойнство.

Интервю на Людмила Габровска, в “Монитор”, непосредсвено преди представянето на тома “Коридори с огледала” /от престижната поредица “Балканска Библиотека” на издателство “Балкани”/ в книжарница “Хеликон- Витоша” на 10 юни от 18,30 часа