Пресбюро Балкани: Любчо ГЕОРГИЕВСКИ пред македонското списание "Фокус", 2009 - четете в идващия бр.16 на "Литературни Балкани"

/ Откъсът от интервюто засяга онези въпроси и отговори, които имат отношение към България/
- - -


С него можете да се съгласите или не. Във всеки случай обаче бъдете сигурни, че той няма да избяга от дуел по който и да било въпрос. Най-често го нападат онези, които нямат куража да се изправят очи в очи срещу него, макар преди да го издигаха до звездите.
Хвален и гонен като нито един друг политик в Македония, Любчо Георгиевски е атрактивен събеседник, чиито отговори трудно оставят някого равнодушен.

Разговора води Никола МЛАДЕНОВ

ФОКУС: Защо Македония се оказа в ситуация на изолация?

ГЕОРГИЕВСКИ: Факт е, че до сега ние не бяхме кой знае колко интегрирани в международно отношение, но се оказахме в състояние на самоизолация след форума на НАТО в Букурещ. Това бе, преди всичко, наш избор. Получихме съвсем ясно и конкретно предложение: компромис с Гърция и членство на Македония в НАТО. И дата за започване на преговори и отмяна на визите до края на миналата година. За съжаление, нашето правителство си живееше в приказката, която създаде самò заедно със своите медии. То се виждаше като победител, който влиза на бял кон в Алианса. За още по-голямо съжаление обаче, след разочарованието в Букурещ, започна да злоупотребява с образа на жертва. През изминалите десет месеца само с няколко безотговорни действия по отношение на античното ни наследство, изгубихме всички евентуални симпатии, които можехме да извлечем от позицията на жертвата. За мен като политик, всичко това е абсолютно непонятно. Получихме и все още получаваме ясни послания да решим спора с Гърция, а не да се заканваме или да поставяме на дневен ред нови въпроси. Вместо това нашето правителство създаде серия нови проблеми!? Преименувахме магистралата, преименувахме скопския стадион, обявихме, че ще издигнем 30-метров паметник на Александър в центъра на столицата... Какво друго да очакваме след всичко това, освен самоизолация и неразбиране от страна на нашите международни приятели? Техните послания днес са напълно ясни. Правителството на Република Македония, което носи отговорност за всички македонски граждани, трябва да направи компромис, ако не искаме бъдещето ни да е неясно.

ФОКУС: Нима не Ви се струва логично хората да се връщат към миналото, след като не виждат нищо хубаво в бъдещето си?

ГЕОРГИЕВСКИ: Може и така да е, но дали по този начин сами не доказваме, че имаме проблем с идентичността? Как така за непълни три години станахме древни македонци, без при това да успеем да се деюгославизираме?! Това е направо невероятно. До вчера бяхме най-големите югославяни, а днес се представяме за една от първите нации в света!? И което е най-жалко в тази ситуация, процесите текат паралелно. От една страна, сме свидетели на един много силен, нестихващ процес на югославянизация, а от друга, е налице един жесток процес на антиквизация. Ако ги съединим, страх ме е накрая да не излезе, че сме антични югославяни. Очевидно се води една тотално безсмислена дискусия. При това, никой не се пита дали вече не предадохме битката с българите, с които воюваме от 1945 година за това кой е пазителят на святата тайна за славянското минало? Дали това не значи, че се отказваме от аргументите си в тази битка и сега вече не ни интересуват ХVІІІ и ХІХ век. Дайте ни V век преди нашата ера, защото за него се говори по-лесно?!

ФОКУС: Следователно не сте съгласен с актуалните тези, че на практика няма противоречие в това да прибавим към античните корени славянските и Цар Самуил, та чак до възродителите, предхождащи днешните лидери на ВМРО-ДПМНЕ?

ГЕОРГИЕВСКИ: Сещам се за едно интервю на легендарния фронтмен на рок-група "Азра" Джони Щулич, който преди кажи-речи двайсет години от страниците на "Млад борец" се пошегува с македонската общественост поставяйки й един риторичен въпрос. Почакайте – каза той - чии наследници сте сега вие: на Самуил или на Василий ІІ Македонеца (византийски император 957-1025, познат у нас като Василий ІІ Българоубиец – бел. пр.)? Искам да кажа, че античната приказка е хубава за слушане, но, за съжаление, тя не предлага консистентна картина на нашата история до наши дни. Страх ме е, че светът много бързо ще започне да се подсмихва на мегаломанските ни амбиции да се представяме за най-древната нация на земното кълбо. Ние просто притежаваме един славянски код, който е изключително разпознаваем още от Светите Кирил и Методий или, по-точно, от Свети Климент. Тъкмо той е нападан от една или друга пропаганда, за него се водят всякакви дискусии, но не може да се правим на слепи и да отричаме този славянски код. При това трябва да помним, че всички тези теми се дискутират в научните кръгове и не са за всекидневната политика. Навлязат ли в нея, е логично да очакваме съответните реакции, защото стотици хиляди хора съзнават и почитат този славянски код. Тогава идва и проблемът... Аз наистина съм обезпокоен, когато някои личности в страната, известни със своята противоречива натура, постоянно и упорито извеждат на преден план приказката за Антична Македония… И като виждам как Латас и Томик повтарят "ние, древните Македонци", като виждам как се подиграват с нас, Македонците, като виждам презрението в очите им, не искам мълча!

ФОКУС: Съжалявате, че в Македония само хората с български паспорт не смеят да се чувстват като македонски патриоти?

ГЕОРГИЕВСКИ: Нашата държава ще има проблем със себе си, докато хората мислят, че Любчо Георгиевски й мисли злото, а Латас и Томик й мислят доброто. Волю-неволю отново стигам до проблема с югославянството. Основно място в югославизацията на нашето общество заема перманентната антибългарска кампания, в чиято основа е българската ни фрустрация. И аз питам, какво точно е страшното, което виждаме от България в Македония? През последните две десетилетия мога да посоча само неколцина души, но те никога не са били сериозна заплаха за процесите в страната. Аз бях приятел на България и преди да заема поста премиер, но през четирите години на моето управление някой стана ли българин, дадохме ли Македония на България? За съжаление, с течение на времето все повече се убеждавам, че докато нашата общественост не превъзмогне българския си комплекс, трудно ще да проумеем македонската история и още по-трудно ще се ориентираме в бъдещето. Това е моето лично убеждение, което може да срещне много критики, но аз смятам, че ние водим една тотално погрешна политика спрямо тази страна, която може да бъде наш много добър съюзник в процеса на европейската и евроатлантическата интеграция и изобщо в която и да е друга трудна ситуация!

ФОКУС: А взимате ли предвид плановете на Бойко Борисов за завладяване на Македония?

ГЕОРГИЕВСКИ: Безспорно, от време на време и оттам идват неприятни изявления, но поне според това, което видях в интернет, думите му са посрещнати на нож от всички български медии и от всички български политици. За съжаление, тук никой не представя точно тази реакция на българската общественост. Сякаш не искаме да приемем, че онова, днешната българска политическа съвест окончателно е скъсала с много от някогашните си дилеми относно Македония. Това не значи, че понякога, в рамките на предизборни кампании, македонският въпрос не се връща на дневен ред, само дето тези проблеми трябва де се решават между двете държави.

ФОКУС: Преди два-три месеца в едно свое интервю заявихте, че преди изборите ще разкриете защо взехте български паспорт. Е, какъв е отговорът?

ГЕОРГИЕВСКИ: Тъкмо заради казаното преди малко все още не смятам да отговарям на въпроса имам или нямам български паспорт. Тук все още се залага на картата, че България е единственият неприятел, по който постоянно може да се плюе. Като оставям въпроса отворен, може да повлияя на своеобразната детоксикация от югославянизацията в страната, защото ми е приятно, когато югославяните се нервират на този въпрос без отговор.

ФОКУС: От начина, по който преформулирахте въпроса – вместо "защо" сега казвате "дали" имам или не български паспорт – може да заключим, че имате двойно гражданство, но още не обяснявате причините за това. А ние междувременно осъмнахме с графити, че ще превърнете Скопие в Благоевград, след което Вие оттеглихте кандидатурата си за кмет на столицата...

ГЕОРГИЕВСКИ: Не смятам да се оправдавам за каквото и да било, затова че останах верен на себе си от началото на моята кариера, та чак до – образно казано – политическото ми пенсиониране. Аз винаги съм се придържал към една единствена програма: самостоятелна държава Македония, градена от македонската нация, осъзнала собствената си държавност. И никога не съм следвал друга програма. Ако онези, които до вчера бяха югославяни, още се нуждаят да представят Любчо Георгиевски като български предател и шпионин, моля да заповядат и да си го признаят. Очевидно още не сме си извлекли поука от случая с Венко Марковски. Виждате ли, у нас все още смятат за предател човека, който стана основоположник на съвременната македонска поезия, човека, който предвождаше борбата за свобода на македонския народ, човека, участвал в кодифицирането на македонския език!!!

ФОКУС: Разпознавате ли себе си в съдбата на Марковски, който на практика бе прогонен от Македония...

ГЕОРГИЕВСКИ: Да, в много отношения, но това е друга тема. Може да съм мазохист, но не отстъпвам от принципите си.

ФОКУС: Но казахте, че ще отговорите на въпроса за паспорта щом решите да се върнете в политиката. Значи ли това, че няма да се кандидатирате за кмет на Скопие?

ГЕОРГИЕВСКИ: Да, твърдо съм решен да не превръщам Скопие в античен Белград. Аз уважавам желанието на ВМРО-НП да ме кандидатира, но не мога да приема поради няколко причини. Все пак, това не е ранг, достоен за един бивш премиер. Второ, може да се включа в президентската надпревара, ако в нея вече не е влязъл Любе Бошковски. Разбира се, нямах амбицията да победя на тези избори, а да покажа, че съм тук и че не се страхувам да изляза срещу който и да било опонент. А основният ми мотив беше ясно да заявя на всички, че нямам нищо общо с политиката, която водят лидерите на сегашната ВМРО-ДПМНЕ!

ФОКУС: Ревизирахте ли тезата за неминуемата подялба на Македония?

ГЕОРГИЕВСКИ: Не, продължавам да бъда песимист. За разлика от много политици, които видяха в Рамковия договор и териториалната подялба край на проблемите, аз мисля, че албанският въпрос в Македония още не е решен. Смятам, че това е междинна крачка. Не знам кога, но със сигурност ще видим и второто действие на приказката с непредвидим за нас изход. Ние трябва да решаваме проблемите докато още можем да влияем върху тях. Затова направих предложението за размяна на територии през 2001 г. По-добре е да решавате проблемите докато все още можете да ги контролирате, отколкото когато бъдете поставени пред свършен факт и просто Ви кажат кое е ваше... ако, в този момент изобщо има нещо наше. Затова настоявам за компромис за името още днес и сега, защото времето не работи за нас. Също както идеята за размяна на територии днес е неприемлива за албанците, така и утре, ако останем извън НАТО, подялбата на страната няма да се случи без кръв. Чадърът на НАТО може да помогне поне за цивилизовано отделяне като при чехите и словаците. Нима не виждате, че отлагането не решава, а напротив, увеличава проблема и ни поставя в несравнимо по-неизгодна ситуация?! Като член на НАТО, ние можем да станем инициатор и на евентуална международна конференция за балканските граници, до която неминуемо ще се стигне. Не случайно неотдавна в Холандия обмисляха необходимостта от подялба на Босна. Значи Дейтън е бил само междинна крачка, до момента, когато съзрее времето за окончателна подялба. Защо мислите, че и нас не ни чака това? Нима очаквате ситуацията със Сърбия да се точи до безкрай, или със двете хърватски държави, с двете и половина албански, с нефункционалните Косово и Босна? Всичко това един ден ще трябва да се реши... За съжаление, политиката на правителството ще ни лиши отново от стол на масата за преговори и ние отново ще бъдем в ролята на губещи. Но не защото всички ни мразят, а защото всички, за разлика от нас, са успели да дефинират и да се преборят за своя легитимен национален интерес!

ФОКУС: Ако се осъществят черните прогнози, остатъците от Македония може ли да се присъединят към България?

ГЕОРГИЕВСКИ: Идеята, която предложих през 2001 година се отнасяше до Тетово, Гостивар и Дебър. В този случай Македония пак щеше да е по-голяма от Словения и Изреал и от тази гледна точка осъществяването й нямаше да е проблематична. Но днес подобна отстъпка е недостатъчна за албанците. Ние не искахме да решаваме проблемите, а решихме да се самозалъгваме. Ако бяхме по-прозорливи, днес щяхме да сме несравнимо по-напред в нашето развитие и да запазим нормални, цивилизовани отношения с албанците като добри съседи, каквито са ни нужни при всички положения. Разбира се, развитието може да се постигне и без присъединяване към когото и да било, нито дори към България. Затова се откажете от подобни крайни твърдения, защото ето вече 20 години ме гонят от страната, а аз съм още тук, защото изобщо не ми е все едно в какви граници един ден може да се събудя и дали Македония ще бъде безпомощен обект или активен играч в тяхното определяне!

Превод от македонски: АЛЕКСАНДРА ЛИВЕН