ПРИКЛЮЧИ КОНКУРС ЗА ЕМИГРАНТСКИ РАЗКАЗ
ПЕЧЕЛИ Иванка Стойчева, Гърция” с “Изкъпаният портрет”

Конкурсът бе обявен в навечерието на 24 май 2007 и поради големия интерес бе удължен с няколко месеца след 24 май 2008. По интернет от различни точки на света се получиха повече от сто изповедни, документали или художествени истории, които съставят доста интересен, реалистичен портрет и автопортрет на българина- емигрант.
Жури в състав: Георги Мишев, Симеон Янев и Георги Гроздев избра и отличи следните автори:
Иванка Стойчева /Гърция/, Кольо Кърпела /Сиромах/ / не съобщава постоянно местожителство след 1991, непрекъснато пътува/, Никола Филипов / Англия/, Златко Енев /Германия/, Евелина Ламбрева /Швейцария/, Марион Колева /Южна Африка/, Добри Карабонев / САЩ/. Техни разкази са публикувани в сайта www.balkani.eu, както и в бр.13 и бр.14 на сп. “Литературни Балкани” в печатен и интернет вариант.

ГЕОРГИ МИШЕВ:
Иска ми се да погледнем на конкурса от по-мащабна гледна точка. Може би това не са само изповедни истории, лични преживелици, наблюдения и размисли на хора, попаднали в други географски ширини и дължини, вероятно пред очите ни се ражда новата българска литература, тъй като “старата”, днешната, вече е в своя залез, в своя “свещен конец”. Милион и половина българи във фертилна, творческа възраст вече не са по родните си места и са принудени да градят семейства, да овладяват нови професии и да каляват характерите си при други климати и обстоятелства. Принудени са и да създават нова литература. Конкурсът условно я нарича “емигрантска” – не ми се ще да е синоним на любителска. Като изключим първите стъпки, които винаги са неуверени, литературата трябва да бъде творчество на личности с позиции, без комплекси и мании, с превъзходство на духа над всички други сметки и съображения.
Новите текстове, родени спонтанно, имат смътните белези на бъдеща проза, надхвърлила провинциализма и наивитета на “Аз съм българче”. Глобалният свят не се интересува и трогва от данните ни в паспорта, за него са меродавни искреността, почтеността и човешката доброта, само тогава подава “зелена карта” на доверието. Мисля, че конкурсът е нашата “зелена карта” на доверието. Мисля, че конкурсът е нашата “зелена карта” за новите имена, обадили се от различни посоки на света. Каква ще е тяхната по-нататъшна съдба – кой може да пророкува? Моят скромен съвет е да не изпадат в плен на носталгията, нека словото им бъде живителния кислород срещу “кесонната болест” на емигранството. Да не забравяме, че “Под игото” на дядо Вазов е рожба на носталгията по Отечеството...

СИМЕОН ЯНЕВ:
Измежду многото разкази, получени за този конкурс, има прекрасни истории и съвсем наивни спомени, но твърде малко са разказите в смисъла на жанра разказ. Поради това бях непрекъснато разколебаван дали да оценявам прекрасната като лично преживяване история или да отдам предпочитание на умението да се разказва личното в постигнат художествен синтез.
Вторият озадачаващ факт произтича от това, че на фона на това, което разказват непрекъснато българските медии за силата на емигранта - човекът, който смело е решил да пробва себе си и в деветдесет и девет на сто случая е успял, предложените емигрантски истории са резонанс на жесток сблъсък с друг порядък и други предразсъдъци. Че не железният човек, който преодолява препятствията в името на успеха, а човекът, който с цената на нервите и сърцето си плаща своя избор, наложен от безизходността, е истинският образ на емигранта.
Второто колебание реших в полза на авторите. Заслугата на този конкурс е, че изтрива емайла на официозността, за да се провиди живия човек със собствената му съдба и собствената му оценка за емигрантския живот. Според мен тази идея не бива да се изчерпва само в един конкурс. Тя би трябвало постоянно да присъства на страниците на списания като “Балкани”, щом до ден днешен никой не се е сетил да направи специално издание за автентични емигрантски истории.
Що се отнася до художествената постигнатост, давам си сметка, че мотивацията на участниците в повечето случаи не е мотивация на изкушени от естетичното хора, а на изповядващи се хора – хора, които чрез думите свалят непосилната тежест на битието си.

ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ:
Идеята за конкурса на издателство “Балкани” бе спонтанно родена и предизвикана от съдбите на толкова много мои познати, роднини, приятели, които оцеляват далеч от България. Оказа се, че интересът е взаимен и чрез интернет станахме съвместно съпричастни към вълненията на една наистина голяма част от българите, които в момента живеят и работят по света, скътали под езика си и обич, и мъка.
Вече обявихме, че предстои издаването на сборник емигрантски разкази, тъй като количеството, над сто, темите – толкова разнообразни, не могат да бъдат класирани и подредени само в награди от първо до трето място. Отличените автори получават стимул, но нека и останалите не се отчайват – и те ще имат място в сборника, който издателство “Балкани” подготвя за печат.
Дано обаче всички имаме и мъничко късмет да оцелеем духовно и финансово в днешния все по глобално загубващ културната си проницателност свят. Това е всъщност според мен голямото предизвикателство пред изпитанието да си човек именно днес. Независимо къде живееш и работиш!
Приятели, благодаря ви за участието!

Конкурсът продължава: изпращайте вашите нови текстове, изповедни, документали или художествени без ограничение в обема - сайта на издателството, списание “Балкани” ще продължават да са вашата гостоприемна трибуна за изява, място за споделяне на радостни и тъжни вълнения и случки. Място за среща и запознанство. Заповядайте отново!