На 11 юни дни преди края на учебната година се състоя интересна среща на ученици от 5 "Б" клас от 119 СОУ в час по български език и литература с преподавател г-жа Цеца Петрова.
Подобна среща на писателя Георги Гроздев в това училище не е първа, а една от многото през последните месеци и години. Интересът на учениците към изящната словесност и нейните съвременни и вечни теми в творчеството на писателя този път беше привлечен от романите "Плячка" , както и "Непотребния", "Ентропия", от книгата му с есета "Китайски разкази и загадки".
Срещата протече емоционално с взаимно доверие и завърши с ръкопляскания на учениците.
Общия език и теми бяха намерени и чрез любопитството към тайните на природата, към анималистичните герои на писателя, които присъстват особено в романа "Плячка" наравно с човешките образи. Това стана повод да бъдат припомнени големите майстори на анималистичната проза в класическата българска литература - Емилиян Станев, Йордан Радичков, Елин Пелин, Йордан Йовков... Учениците четоха откъси от едно есе за Китай, в което се описва времето на кампании за унищожаване на врабчетата. Четеното продължи писателят. Той беше донесъл и една малка изненада за своите съвсем млади събеседници - череп от вълчица. Един по един, от чин на чин всеки можа да докосне черепа и неговите зъби, за да добие представа от анатомията на вълка. Това стана повод да разкаже историята на Рижия вълк от романа, който въпреки засадите и страха за собствения си живот продължава да се връща отново и отново, за да търси своята изчезнала вълчица, щом чуе нейният вой, коварно имитиран от преследвачите му.
Темата беше продължена и с въпросите за разликата между кучето и вълка, за свирепите скитащи кучета и техните жертви, за отговорността на хората, които прогонват понякога домашните си любимци и ги принуждават да бъдат "скитащи". Мнозина от класа разказаха как се грижат. / Между тях бе и внукът на писателя - Георги, той разказа за своето куче "Майки"./
Макар темите на романа "Плячка" да не са само анималистични, а и остро социални и философски, творчеството на Георги Гроздев се приближи до сърцата на децата със своята емоционалност и простота. На най-добрите в часовете по български език и литература бяха раздадени по един екземпляр от романа "Плячка" и от есеистичната книга за Китай, според общото мнение на класа това справедливо заслужават Цветомир и Катя. Желаещите да имат книгата бяха обаче много повече.
Поради големия интерес към романа "Плячка", проявен в този учебен час, писателят предостави малко по-късно екземпляри на всички желаещи да прочетат през лятната ваканция историите на Бързата красива кошута, Мечката "Фу", Глиганът от долината на Гъм, Заека...
Взаимното желание за нови срещи в следващата учебна година беше потвърдено отново.
Писателят Георги Гроздев сподели:
"Подобни срещи са много трудни, тъй като децата не търпят фалша или преструвките, лъжата. Имам чувството, че те сканират мигновено, като че ли са извънземни и или те приемат, или отхвърлят. Будни и интелигентни деца, които изпитват жажда за такива разговори, именно разговори с взаимни въпроси и отговори, с доверие, а не с проповеди и наставления.
Те откриват сега все-повече света на хората и дивия свят. Много са любопитни и умни. Бързо се учат. Липсва им контакта с дивия свят и дивата природа. Надявам се и аз да не изоставам от тях. Радва ме взаимният интерес и взаимната радост от подобни срещи. Това за мен като писател е най-голяма награда и признание.
Майсторската проза, нейната многостранна дълбочина не може да бъде херметизирана само сред тесните кръгове на ценителите, тя би трябвало да бъде достъпна за любознателни читатели от всяка възраст, да има валенции към тях.
Щастлив съм, че в разговора ни с единадесетгодишните момчета и момичета взаимно открихме близки или еднакви теми и непредвидимата химическа реакция се получи. Дано да е така и при следващите ни срещи и разговори!"