Тези стихове са част от книгата „Стихотворения“ с илюстрации от художничката Мана Парпулова. Ръкописът на Стефан Гечев, подготвен собственоръчно от него в един екзмпляр в 1965 г., е подарък за Кръстина Гечева.



радост
тъжиш, че черни облаци покрили са небето
и че потокът пее сякаш в полусън.
но наведи се тук над тез треви. и ето –
във синьото цветче ще видиш цялото небе бездънно.

мистерии
луната е забучена на върха на един бор,
а планината свири тихо във недрата си.
по сребърния път върви един човек без глава
и се чуди:
защо няма луна?
защо не пее планината?

ужас
една несмела бяла пеперуда
лети във въздуха лъчист.
попадна в слънчевия кръг и – чудно –
тя стана черна. чисто
черна.

очищение
псуващите лопати на ръцете
задушават препарираните птици
на усмивките,
разядени от молци.

зародишите на чувствата от спиртните стъкленици
се катерят по потните ватенки,
които изведнаж завоняват.

блестят слюдените прозорци на очите –
през тях гледа огън, който гори в мъгливо поле.

само строгите бутилки, наредени по лавиците,
отвратено навеждат гърла,
за да се изправят в достойнството
на етикетите си.

кръчма, отходна яма на чувствата,
сдъвкани от зъбите на деня,
от която излазят хората пречистени
до другата вечер,
с увереността всеки път,
че им трябва малко –
съвсем малко:
един удар с юмрук,
или едно повдигане на пръсти.

съвет
не си изваждайте трамвайна карта.
ще ви направи тя спокоен и уверен
и ще ви кара да пътувате
по два пъти на ден най-малко
край същите дървета и градини,
край същите познати магазини.
ще ви посрещат същите кондуктори
с лица добряшки, зли или студени
ще ви протягат те ръката си,
а вий ще отговаряте надуто:
карта!

след месец-два дори ще ви познават,
както познават твърдата седалка,
каишките със ръчки и билетите.
и вие ще се радвате, задето
сте влезли в свят определен. и ето
че всъщност сте предмет между предметите,
които се въртят по път определен.

А ако нямахте трамвайна карта!
градът ще ви предложи толкоз улици разнообразни,
за да отидете до крайната си цел:
широки улици, задъхани и пълни
с летящите стрелки на бързи мисли,
със сини и червени облаци усмивки,
със автомобили, увличащи простора,
със хора!
или пък малки улички, където
дечица няколко, глави навели, гледат
как по паважа лази бавно
бръмбар.

градините ще ви разтварят
зелени тишини,
изпълнени със шепоти на влюбени
като бълнуване на малки птички.
а слънцето – стар господин – седи
на пейката, преметнал крак връз крак,
със златния бастун чертае върху пясъка
геометрически мечти и дълги пътища.

вий можете дори да тръгнете в обратната страна
и все пак да достигнете дотам –
ведно със много хора или сам –
ще стигнете дотам, където строгият трамвай
ще ви докара бързо, скучно, безразлично
минавайки край същите дървета.

и ваш ще е кръгът на хоризонта,
и целият живот ще бъде ваш.

не си изваждайте трамвайна карта!

мистерии 2
един човек лети на лунен лъч.
минава над заспалото градче
и кротко си откъсва
стар комин.
очите му блестят, когато вдъхва мириса
на прастаринни пушеци. той ще умре.

астронавт
луната е кръгла като колело.
защо няма две луни?
да си направя колело
и да замина някъде далеч,
далеч, където
ще има само една луна?

Автор Стефан Гечев, първо издание, цена 7 лв., ISBN 978-954-9446-61-6