Деян Енев на 50: Предизвикателството, Георги Гроздев
1.
Чух името на Деян Енев от писателя Генчо Стоев. Той е бил рецензент на първата му книга. В “Хора на перото” години по-късно Деян Енев разказва по-подробно за срещата си с автора на “Цената на златото”.
Тогава бате Генчо ми спомена за един разказ, в който героят излиза само нощем, когато улиците опустяват. Предпазлив е като таралеж. Беше през осемдесетте, когато отлично обговорената и плакатно нарисувана сграда на социализма започна да се разклаща видимо и да променя контурите си. Нещо като красива торта с глазура, изкарана за пръв път на слънце от хладилника.
2.
През 2000 г поканих Деян Енев да участва в поредицата на издателство “Балкани” – “Автори от 90 те”, в която публикуваха проза Борис Минков, Елена Алексиева, както и моя милост. Книгата “Ези-тура” със съвсем къси разкази получи наградата “Христо Г. Данов” за художествена литература и годишна награда на СБП. Казах му с усмивка: ”Видя ли, че издателство “Балкани” носи късмет!” Макар почестите и творческия успех да са различни неща.
На връщане от Пловдив след коктейла, в много късните часове, се наложи да минем чак през град Стамболийски. Имаше някаква бъркотия и отклонение на движението заради ремонт по улиците. Заваля и дъжд в тъмното. В един момент се почуствахме изгубени в низината. Само фаровете дълбаеха като свредели мрака пред нас.
След известно лутане на сляпо, нали нямаше кого да питаме за ориентация, все пак хванахме пътя за магистралата. Деян слезе на хотел “Плиска”. Наградата беше обявена, но паричната й равностойност не беше изплатена в момента, а доста по-късно. На слизане от “Есперото” ми поиска 50 лв назаем, за да си допие. Може би на шега. Не можах да изпълня молбата му, нямах толкова в момента.
3.
На 8 юни 2010 имахме среща с Деян Енев в курса по творческо писане на издателство “Балкани” съвместно с катедрата по “Български език и литература” на Софийския университет. Току-що се бе върнал от Виена, където прекара два месеца по програма на Културконтакт. Разказа, че за първи път в досегашния си живот се почувствал като истински писател. Има финансова подкрепа и осигурен бит, няма други задължения освен това да мисли само за творчеството си. След срещата в университета спомена, че от месеци е без постоянна работа.
4.
Неведнъж Генчо Стоев е казвал в частни разговори и в публични интервюта, че Деян Енев има и някои разкази, които могат да бъдат наречени “гениални”. Авторът на “Лош ден” и “Циклопът” не беше щедър на похвали. Той се радваше, че е насърчил младия конкурент съвсем в началото на пътя.
Една от големите грижи на най-големите ни писатели, с много от които се познавах отблизо в продължение на години, беше за пропастта между поколенията в българската литература. Някой спира, друг започва, но има ли на кого да се подаде ръка, има ли кой да продължи?
Маргинализирането на писателите, а и въобще на хората на духа, е свързано и с тяхното обедняване, обезценяване и постепенно изчезване. Превръщането им в непотребни.
В спомениятия курс по творческо писане идват талантливи момичета и момчета родени в 1990, които не са чували за Генчо Стоев, Йордан Радичков, Ивайло Петров. Оказа се, че не бяха чували и за по-пресни имена. Те нямат вина.
В паниката на последните 20 години някой е пропуснал нещо важно, нещо съдбоносно.
5.
Този спомен или размисъл във връзка с окръглените 50 зими и лета на писателя Деян Енев всъщност се докосва до съдбата на творческата личност в България, в която демокрацията се размина с цивилизацията.
Демокрацията е възможна само в културни и богати страни. Тя е материален просперитет и наличие на свободно време, а не избор между хляба и свободата. Писатели като Деян Енев биха украсили всяка библиотека, ако има достатъчно читатели, търсещи самопознание. Засега оргията на “Биг Брадър” печели масово.
Започна нова епоха и нашето мнение за нея няма да промени бедствието. Повече от всякога се нуждаем от солидарност и взаимна подкрепа. Интелектуалците ни отново са разпокъсани и се спасяват поединично.
...Един далечен ден, надявам се, консуматорите ще осъзнаят, че осирането е човешко дело, а очистването е вселенско, космическо предизвикателство.