Оля Стоянова - Нови стихове
Bar Street
Всяка вечер
в седем часа
собственикът на един ресторант
на централната улица
в Мармарис –
сяда под фикуса
и се взира в силуетите
на преминаващите хора.
Светът е пъстър,
Кзват му клиентите.
Сега той проверява.
Вместо извинение
Всяка сутрин –
на път за работа –
дядото,
седнал на стъпалата
пред банката –
протяга ръка и пита
Колко е часът, чедо...
Какво да му кажа –
всяка сутрин-
по едно и също време
Късно е, много е късно...
Есен,
на 840 метра надморска височина,
неочаквано
Тук тревата
още не е прегоряла
и мирише на обикновен билков чай
от 20 стотинки.