В записната си книжка Чехов отбелязва на едно място:”Боя се Толстой да не умре. Когато в литературата има Толстой, леко и приятно е да бъдеш литератор. Даже не съзнаваш, че не правиш нищо, не е така страшно – Толстой прави за всички.”
Днес, десет години откакто Ивайло ни напусна, тези три реда предизвикват спазъм в сърцата ни: същата болка, същият страх от загубата и... същият кураж, че имахме нашия български Толстой и той правеше всичко за нас вместо нас - за литературата, за България – Нашият Ивайло Петров.
Така беше. Така е. С творчеството си Ивайло Петров като истински класик оправдаваше съществуването на българската литература- еманация на духа, смисъл и оправдание на литературния труд. Неговите романи остават най-точната картина на живота ни за половин век реалсоциализъм, писани в условия на цензура, идеологически директиви и единствен казионен творчески метод. ( По същото време още едно талантливо и безкомпромисно перо създаваше картина на народния живот далече от отечеството – перото на Георги Марков – двете гледни точки се допълваха и все пак прозата на Ивайло бе писана „отвътре”, от самата бърлога на Системата.)
Писателят Георги Гроздев, основател на издателство „Балкани”, е имал щастливата идея и възможност да проведе доста разговори и срещи с големия белетрист. Днес ни ги представя в този спретнат том заедно със свое просторно есе върху произведенията на Ивайло Петров и романа „Хайка за вълци”. Това са страници от философията за живота, политиката, любовта, страховете от смъртта и духовната нищета, безпокойствата за съдбата на литературата и изкуството в един свят, който не може да контролира своите първични атавистични инстинкти. Книгата няма претенциите на изчерпателно критическо изследване, но за четвърт век не си спомням да е публикувано нещо по-представително от критическата гилдия върху творчеството на именития автор.
Тук-там ще срещнем някое клише от времето на академик Зарев за „народопсихолога” от Добруджа. Впрочем, сещам се за една Ивайлова шега по повод този епитет. „Предпочитам „демопсихолог”, употребяван от Михаил Арнаудов, в него има подсъзнателно напомпяне за демоните, които не са в гората, а около нас, хората.”
Както и в неговите романи – ми се ще да добавя!