За Пасхалис дърветата са посредници между световете: от една страна, те са неподвижни, вкопани завинаги на мястото, където са израснали, от друга, са в непрестанно движение, в безкраен порив към небето.
Независимо дали е чинар, дъб, кипарис в гробище, дърво с окапали листа, простиращо клони пред стаята от детството, или цял един лес, в който той е загледан като единствен пътник във вагона, който се нарича Химера.