Книгата съдържа 32 заглавия – стихове на любовта и забравата. Двадесет и четири години след дебютната си стихосбирка „Земни пътеки“ (1990) Дойчин Дойнов продължава пътя – поглед, който разчита следите, оставени от човека и думите върху природата; тънък усет за важните детайли от битието; вкус към изковаване на действени метафори. В тази книга светът проговаря, смее се и плаче, докато сърцето обича и не забравя.

Дойчин Дойнов (1964) е роден в Разград. Завършил е история в Каменец Подолски (Украйна). Стиховете му се появяват във всички значими български литературни издания. Автор на поетическата книга „Земни пътеки“ (1990). Превежда от украински и руски.





КАПКА

Защо ме развълнува този дъжд?
Дали защото на дете прилича
и по листата на асмите тича,
и уморен се спира изведнъж…
Или защото капчица съм само
от сивата безкрайност на дъжда
и ще изсъхне моята следа,
и после няма да ме има, няма…
Дали защото капчица съм само?...