В самата представа за спасителите ни също има деградация, щом сме стигнали до Бойко Борисов

Интервю на Людмила Габровска,в. "Монитор", 21 март, 2008


- Роден през 1965-а. Емигрира със семейството си през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище. По-късно завършва право и етнология
- Нарича немския език свой роден, на него пише романите и репортажите си
- Носител е на много отличия, включително и на Берлинската награда за литература
- Филмът по автобиографичния му роман "Светът е широк и спасение дебне отвсякъде" спечели наградата на публиката
на "София филм фест"
- Писателят представи преди няколко дни книгата си "Кучешки времена. Революцията менте - 1989" (ИК "Балкани"), посветена на прехода в България




Г-н Троянов, нарекохте книгата си "Революцията менте". В държава на ментетата ли се превърнахме?

- Да, без съмнение. Защото целта на една държава, поне теоретично, е да защитава своите граждани и всъщност това е причината за нейното съществуване. Докато в България е точно обратното. Вече се приема за нещо обичайно, че хората с власт смятат за нормално държавата да обслужва единствено техните интереси и привилегии.

- Как може да се спре превръщането на бившия партиен елит в недосегаема олигархия?

- Пътят към това е единствено в масовите протести. Ако сравним историята на бившите социалистически страни, ще видим, че там, където е имало по-силни протести, сега има и по-силно гражданско общество и критично мнение. Там номенклатурата във властта е донякъде отстранена. Разбира се, не напълно. Ако тук тя е 100%, то там е 60-80 % в зависимост от съпротивата. Но в България бившата партийна номенклатура не среща никаква съпротива и нагло си защитава позициите.

- Следователно - необходимо е най-накрая кръчмарските дебати да бъдат заменени от съзнателна гражданска позиция?

- Да, точно така. И за мен е много чудно, че в България хората непрекъснато се оплакват, че сметките им за парно са абсурдно високи, но не правят нищо, за да се съпротивляват на това. Нито един човек не е потърсил начин да поиска обяснение, нито един не е казал: "Аз няма да платя", или "Ще организирам протести с други хора, за да искам обяснение от управниците". Хората търпят. Важно е да се отбележи обаче, че търпението е съотговорност. Защото човек, който търпи, също участва в тези престъпления.

- На какво се дължи този стаден инстинкт?

- Ние не оценихме последиците от комунистическата диктатура върху манталитета на хората. Всички имахме илюзии, че като влезем в нова епоха, всичко ще се промени бързо и ще изчезне старият манталитет. Но не стана така и това още повече засили стадния инстинкт на хората.

- Това прави ли ви песимист за бъдещето на страната?

- Не, аз по природа съм оптимист, тъй като световната история учи, че когато нещата изглеждат напълно безнадеждни, се появяват нови пътища и нови поколения. Точно в най-лошите моменти има изригване на човешкия дух, което изважда обществото от тази трагедия.

- Книгата ви е посветена на прехода след 1989 г., какво ви разочарова най-силно в него?

- Това, че се въртим в кръг. Очакваме спасение като в гротескна пиеса, като в "Очакване на Годо" от Бекет. Всеки път, когато се завръщах в България, виждах разпалени хора, които вярваха, че ще ни оправи първо СДС, после НДСВ, след това НАТО или Европейският съюз…И всеки път хората плюеха собствените си очаквания и надежди. Непрекъснато чувам оплаквания от рода на "Измамиха ни". Аз просто не виждам еволюция към едно по-критично отношение към тези спасители. Всъщност в самата представа за спасителите също има деградация, щом сме стигнали до Бойко Борисов…

- В този смисъл какво сравнение бихте направили между социалната солидарност на българите и на пингвините, които видяхте на Южния полюс преди броени дни?

- В природата има невероятни форми на взаимопомощ, които не зависят от условията. Пингвините не се отказват от солидарност, ако условията на живот стават по-трудни. Това е система, толкова дълбоко вкоренена в тяхното съзнание, че те я спазват при всякакви трудности. При човека обаче е различно. В зависимост от неговите преживявания и околна среда той е в състояние да се откаже от всякаква солидарност и да се окаже в плен на един свръхегоизъм. И това е трагичното, което човек не осъзнава, защото в крайна сметка този тип поведение му вреди на него. А без съмнение в България има един доста силен егоизъм, който е реакция към празните приказки за солидарност по време на комунистическата власт. Затова хората са приели, че солидарността е нещо мръсно, безсмислена идеология, която само замазва факта, че един малък елит на държавата има всички привилегии.

- Връщането към похвати от времето на комунизма, което се забелязва днес, само на носталгия по младостта ли се дължи?

- Да, има и такъв момент. Но има и друга причина. Хората не разбират или не анализират достатъчно дълбоко причините за финансовите възможности, които преди са имали, а днес нямат. Смешно ми е, като чуя хората да се радват на спомена, че баничката преди години е струвала 8 стотинки. Банално е да се изтъква възможността на една икономическа система да ти осигурява евтина баничка. Фактът, че днес тя е значително по-скъпа, не означава, че миналото е било толкова хубаво. Сравнението на един абсурд с друг не е сериозен политически анализ.

- Затова ли нарекохте миналата година България Абсурдистан?

- Да, аз казах това по повод на досиетата. Целият начин, по който се отнасяме с тях, е гротеска. Като в онзи стар лаф - "Те ни лъжат, че ни плащат, ние се правим, че им вярваме".

- По време на премиерата на книгата ви се разгоряха бурни дебати за социализма. Смятате ли, че вече започваме да осмисляме обективно миналото си?

- Да, вече започваме и това е тенденция не само в България и в другите страни от бившия социалистически блок, но и въобще в цяла Европа. Все повече автори започват да анализират времето на социализма със съвсем нови очи.

- Според вас какво трябва да се промени в образованието, за да могат учениците да имат точна преценка за този период?

- Много е важно годините на социализма да бъдат представени чрез разкази на очевидци и други автентични свидетелства, както е например в немските учебници. Това не е трудно, стига да има необходимата политическа воля за това.

- Вие често пишете и за исляма. Защо Западът е поел кръстоносен поход срещу него?

- Има едно представяне на исляма като заплаха и това дава възможност на западните държави да премахнат някои от чисто човешките права и свободи. А това са неща, с които западната демокрация се гордее.

- Значи не сте съгласен с твърдението, че религиозният фанатизъм е най-голямата опасност днес?

- Имало е периоди, в които той е бил много по-опасен, отколкото днес. Например през средновековието, когато католическата църква е контролирала всичко. Ислямът днес не е толкова опасен, колкото например действията на неоконсервативните евангелисти в САЩ, чийто фанатизъм е много по-близък до властта и много по-опасен. В Индия проявите на индуисткия фанатизъм също са много по-мощни, отколкото тези на исляма.

- Преди година вие казахте, че отношението на Европа към Африка е като през XIX век. Но не е ли такова и към България?

- Да, така е. Но откакто сме в Европейския съюз, това отношение се промени. Финансовият въпрос, който е много близък до съзнанието на буржоазията, повлия и на мнението за нас. Сега вестниците пишат много по-внимателно за страната ни. Но все още се прокрадват мнения като: "Тези българи май ни излъгаха. Едва сега виждаме каква е истината за тях…"