В предаване по BIT телевизия, Българска интернационална телевизия, Анжела Родел споменава и за помощта от писателя Георги Гроздев при превода на „Хайка за вълци“ на английски. Като има пред вид и приятелството между двамата писатели, както и изследването му „Книга за Ивайло Петров”, С, 2015, изд. „Балкани“. Там в края на книгата пише следното:
„Виждам сред публиката позната – американката Анжела Родел.
...С какво ли е привлечена от творчеството на Ивайло Петров? Изненадата ми е приятна. Превежда романа на английски за американско издателство. Най-после и шедьовърът да се вреди в навалицата, стига е изпреварван от протежетата на конюнктурата.“
Интервюто на Анжела Родел се излъчва в навечерието на 24 май 2017 г. – по-точно на 19 май от 17,30 ч., предаването е качено на сайта на телевизията. Другият, който споменава преди това преводачката с благодарност, е съпругата на писателя Офелия. На корицата на книгата на английски има две изречения от Георги Гроздев. Твърдението му, че от романа „Хайка за вълци” произхожда цялата съвременна българска литература, независимо дали го съзнава и признава или не. Има и изречения от Георги Господинов и от Димитър Камбуров.
Анжела Родел замина за САЩ за представянето на „Хайка на вълци” пред американските читатели. Издател е малкото специализирано издателство „Архипелаго бук”. Преводът и издаването са осъществени със съдействието на спонсори от България и Америка.
Ето и целият текст на Георги Гроздев, предложен на преводачката по нейна молба за евентуална анотация, който поради липса на място не е било възможно да бъде публикуван напълно:
„Романът „Хайка за вълци“ е роман за паметта – свидетелство и изобличение. След срива на комунистическата Утопия първата грижа на бившите управници, те бързо се превърнаха от социалисти в капиталисти, е миналото да се заключи в ледници от мълчание. А ключът да се хвърли в морето! Вината да се размие между всички, най-вече между жертвите.
Какво е основното внушение на романа? След като са живели в подозрение, в унижение, в омраза, в прикрита или открита агресия и натиск – на финала, жертвите не откриват никакъв смисъл в търпението си... и сами раздават правосъдието, което така и не са дочакали да се случи.
Романът показва майсторски как се създава белетристика с универсален общочовешки смисъл. Как? Проклет въпрос за талантливите и честни писатели от България и Балканите, живеещи в сандвича между Турция и Русия от шест–седем века. „Хайка за вълци“ се завръща отново там, където писателите по тези земи винаги са искали да бъдат – в Европа, в цивилизацията.
В този смисъл от този роман произхожда цялата съвременна проза, независимо дали го съзнава и признава или не. Така както от разказа „Шинел“ на Гогол според Достоевски произлиза руската литература.“