Любчо Георгиевски: КНИГАТА МЕ НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО СЪМ

Този разговор е съставна част от серия интервюта на Георги Гроздев с десетки автори от "Балканска Библиотека", някои от които вече публикувани в книгите "Не излъгахме!", 2004, "Откриването на Балканите",2006, както и в текущи броеве на сп. "Литературни Балкани"

– Като обръщате поглед назад, виждате ли какво е била за вас македонската и българската книга?

– В моето ранно детство си спомням татко ми, седнал в градината, чете книга. Той беше човекът в Делчево, който беше прочел най-много книги, беше директор на библиотеката и се казваше Томе. Нашата къща се славеше с най-интересните книги в малкото градче. Тая любов към книгата се предаде и към мене и по-нататък продължихме заедно с него да четем в тази градина, той, на една страна, а аз, на друга страна.
По-нататък в студентските години си спомням как в университетската библиотека в Скопие имах едно резервирано място, където стоях по цял ден и четях книги. Любовта към книгата, четенето, мисля, направиха човек от мене. Добър или лош, не мога да кажа, защото още не ми е свършил животът. Във всеки случай книгата е това, което ме създаде.

– А кога открихте българската книга и как стана това?

– Мога да кажа, че българската книга я открих много късно, може би през студентските години, и това бяха някои от забранените книги, които все пак ги носеха в Университетската библиотека, както и онези книги, които си набавях от приятели. Това бяха исторически и документални книги, а не художествена литература. И до ден днешен не познавам българската художествена литература – от една страна, преводите бяха много редки, когато имах повече време за четене, а от друга – директното четене на български създава някои проблеми за нас, които не сме учили книжовен български език, а това отнема понякога удоволствието от четенето.

– Кои са книгите, които са ви дали най-много, от които сте взели най-много?

– Много е неблагодарно да се класират книги на хубави и по-хубави. Мога по-лесно да ви кажа кои са лоши книги. Например – „Шифърът на Леонардо“, чудя се как могат хората да се въодушевяват от такава книга, както и последните книги на конвейер от Куелю. От тези, които харесвам, ще спомена – творчеството на Достоевски, Маркес, Умберто Еко. Има много писатели и книги, които са ми близки до сърцето и не е честно да изключвам едни за сметка на други.

– Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките или по-далечни години?

– Виждаме днес, че книгата е под натиска на другите медии, на киното, телевизията, интернет. Вярвам обаче, че книгата е особен феномен, който нито една друга медия не ще може да замести. Въображението, фантазията, които дава книгата, никой друг не е в състояние да създаде. Не можем да искаме сто на сто от населението да чете книги, но все пак винаги има четящи, будни малцинства. И благодарение на тях книгата ще остане жива.
Искам да кажа и друго – книгата е под агресия и на самата книга. Като си припомня колко книги са натрапвани с реклами, с много пропаганда и повечето от тях идват от Америка. Ако погледнем сериозно съдържанието на тези книги, ще видим, че цялата суматоха е за увеличаване продажбите на някой евтин криминален роман или продукт на масовата литература и култура. Комерсиалната литература създава допълнителен проблем пред стойностната книга. В последната година прочетох 5–6 такива книги и останах разочарован от интелектуалното подценяване на читателя от страна и на авторите, и на издателите въпреки големите рекламни обещания, подплатени с доста пари за медийна кампания.

– Кои са признаците на културната криза в Македония, ако мислите, че има такава?

– Културната криза в Македония е част от културната криза в целия свят. Не знам доколко тази криза е предизвикана директно от глобализацията. Обикновено глобализацията носи много ползи в други области на обществото. В областта на културата и по-специално на книгата смятам, че глобализацията усложнява нещата. Вярвам, че истинските стойности повторно ще се върнат, а онова, което е само резултат на рекламата и парите, ще изчезне постепенно. Въпреки всичко и днес има стойностни автори и стойностни творби, колкото и трудно да се създават и отглеждат сега.

– Как си представяте Македония в края на 21 век?

– Този въпрос съвпада с едни мои песимистични анализи и коментари, които наскоро публикувах. Македония сигурно има перспектива, но мисля, че тази перспектива може да бъде и много песимистична. Първо на първо, перспективата я виждам като път към Европейския съюз – ако бъдем приети, то ще бъде тежък период, свързан с изпълняване на много високи изисквания към нас като общество. Вторият фактор за нашата перспектива е агресивният албански национализъм към Македония. Ако македонците искат държавата им да съществува и да живеят в собствена държава, по-скоро трябва да се разграничат от албанците. За жалост мултикултуризмът се провали и насила хубост да правите – не върви!

– С какви ценности и загуби се отличават изминалите 100 години?

– Двадесети век бе за света кървав век. Това беше най-кървавият век и за Македония. Тези 100 години бяха години на делби, убийства, кръвопролития, на трагедии. Да се надяваме, че 21 век ще е по-добър, но засега няма много основания за оптимизъм.

– Оптимист ли сте или песимист за съдбата на Балканите?

– Балканите ще устоят. Не може тук да има черна дупка. Сега Балканите са разделени – имате една светла страна – това са Гърция, България, Румъния. И една тъмна страна – Западните Балкани, в които е и Македония. Добре е Балканите да се движат заедно. Политическата ситуация сега ни е разделила, едните са на бързата полоса, а другите – на по-бавната. Македония е на бавната полоса. Опасявам се, че разделението ще доведе отново до кризисни и трагични ситуации.

– С коя своя особеност или недостатък можете да се пошегувате публично? Имате ли чувство за ирония и самоирония?

– Когато ме питат кой е един от моите най-големи резултати като лидер на ВМРО–ДМПНЕ, казвам: един от моите най-големи успехи е, че бях инкубатор на лидери. Именно, около 13 човека, които бяха в ръководството на ВМРО–ДПМНЕ, по-късно станаха председатели на партии, та дори и на правителства. Амбицията на хората е огромна. Изглежда, имам много сила и енергия и заразявам и другите.

– Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрали сега и преди 30 години, за да сравним ще има ли разлика?

– Това наистина е голям въпрос пред всеки човек с интелектуални амбиции, с големи фантазии и предначертания. Ако преди 20 години ми отправяхте този въпрос, веднага щях да ви отговоря – книгата! Дал съм много доказателства за това в моята биография. Ако днес ми поставяте този въпрос – сериозно ще размисля.

– Има ли книги, които са нещо като ваша лична антология, няколко книги, към които се връщате непрекъснато през годините?

– Да речем – „Престъпление и наказание“, „Братя Карамазови“, „Сидхарта“, „Алхимикът“, „Сто години самота“, „Майстора и Маргарита“...

– Като участник в „Балканска Библиотека“ какво ви е мнението за тази издателска поредица и за инициативата на издателство „Балкани“?

– Във всичките балкански държави съм срещал много хора, които говорят за това колко е полезно и хубаво жителите на Балканите да се познават, да общуват, да са по-близки и диалогични помежду си. Искам обаче да бъда откровен и да кажа, че твърде малко практически примери съм видял, в които хората не само да говорят, но и действително да правят нещо в тази посока.
В този смисъл „Балканска Библиотека“ не е само израз на желание и амбиция, но и на конкретни дела. Издаваните автори не се срещат с българската публика само чрез страниците на книгите им, преведени на български, но очевидно тук, в издателство „Балкани“, се осъществяват по-широки творчески контакти с тях. Имам предвид и премиерата на поетичната ми книга „Град“ в София в театър „Сълза и смях“, и втората премиера на документалната книга „С лице към истината“ по време на културните празници „Аполония“ в Созопол.
Добре е този дух на толерантност, диалог и взаимно откривателство в полето на литературата да се пренесе и в другите държави и култури. Наистина не съм забелязал досега някъде другаде да се обръща внимание по толкова специален начин на балканската книга и на балканската литература, както това прави издателство „Балкани“ толкова години. Не е лесно, но сте длъжни да продължите!


8.09.2007 – СОЗОПОЛ, хотел “Роял” - Дюни