Мостовете
Георги Гроздев

Този летопис е само част от историята на частното издателство „Балкани“ и обхваща поредицата „Балканска библиотека“ (2002), както и сп. „Литературни Балкани“ (2002–2011), публикувано успоредно с нея. Неизбежно е търсенето на мярка в представяне на толкова дълъг период. Обхванати са последните 22 години, от 2002 до януари 2025. Няма как в архива на „Балкани“ да не останат няколко пъти в повече интересни публикации, хроники, автори, случки и събития.
Летописът е представен буквално така, както е бил писан по водата на времето – в хронологична последователност. В основата на първа част е бр.3 от 2004 г. на сп. „Литературни Балкани“, на втората част – книгата ми „Откриването на Балканите, 2006, преведена на английски език. Третата част е изградена от „Летопис „Балкани“, 2011, издадена във връзка с двайсетгодишнината на издателството. Съставител Кръстина Гечева. Четвърта част произтича от друга моя книга „Мостове и Делби. Имаме ли елит?“, 2022. За по-голяма достоверност някои факти са погледнати в обратна перспектива.
Тревогата ми остава, въпреки развитието на литературните и културните възможности за общуване на Балканите и в Европейския съюз. Чудовищата от миналото не са изчезнали. От време на време се събуждат, а някъде въобще не спят. Днес „Балканска библиотека“ не би могла да бъде създадена отново в този вид и поради повсеместния културен упадък.
Тя се появи в магичния процеп на времето, улучен сякаш интуитивно, без предварителен план и сигурно финансиране. Може би с предчувствие за потопа на масовата жълта култура, на подмяната, на тържеството на шоуто. Тя се появи преди този процеп да изчезне. От тук и усещането ми за авантюра, за приключение, за риск, който би могъл и да не се сбъдне. Тази книга е памет за едно издателско и културно дело, извършено стъпка по стъпка от страна в страна на принципа на личното доверие и приятелство, без държавна подкрепа. То може и трябва да бъде продължавано във времето, преоткривано и анализирано. То е част от българската, балканската, от европейската литературна и културна история. Ние искахме да бъдем издателство – мост! Най-добрите писатели от всички балкански страни – без никакво изключение – бяха първите, които ни повярваха. Без тях мостове нямаше да има. Те вградиха себе си в темелите на една нова бъдеща цивилизованост на полуострова.
Това е част от дълга към собствените ни народи. Голям дълг стои неизплатен. Покрай „Балканска библиотека“ възникна въпрос: Имаме ли истински елит? Не се ли превръща той понякога в гибелен антиелит?…

Ноември 2024 г.