Откъс от интервю на Светлана Дичева с проф. Антоанета Алипиева за книгата „Приключения с Балканска библиотека“ от Георги Гроздев
…
Светлана Дичева: Можем да кажем, че издателство „Балкани“ с цялата си дългогодишна дейност успя действително да сътвори и изгради едни много важни мостове за десетилетия. Какво се случва днес? Не са ли тези мостове безлюдни, може би никой днес не преминава през тях, или много малко са културните факти…

Антоанета Алипиева: Позволете ми да не се съглася. Аз мисля, че мостовете са вечни. Издателство „Балкани“ направи необходимото, направи една политика, която е просто, как да го кажа, за пример. Политика на единението, политика на уважението, политика на опазване на близките култури. Мостовете, които издателството направи, мисля че са неразрушими.

Светлана Дичева: И все пак това са мостове, направени от частно издателство. Вие казахте думата „политика“. Не е ли това политика и задължение на държавата – да изгражда такива мостове и да ги поддържа?

Антоанета Алипиева: Тук вече сте права! Държавата е заета с други свои проекти. Но това, което направи частното издателство „Балкани“ на Георги Гроздев е наистина интелектуално дело. То е дело… как да кажа, хайде да не говорим с големи думи, но дело на мъдрец. Просто на един човек, който се хвърля в определена идея. Той я реализира със стотина заглавия, с най-важните гласове от региона на Балканите. Така че частното издателство си е свършило работата…

Светлана Дичева: Откривам интересен лайтмотив в книгата: Имаме ли елит?

Антоанета Алипиева: … В книгата на Гроздев този проблем стои много специфично с оглед на чалгазирането, на примитивизма, на байганьовщината, която безпрепятствено се наложи в нашето общество, та в този смисъл е вопълът и на Георги Гроздев, и на книгата му, този вопъл е напълно оправдан.
Ние не знаем кой кой е вече в нашето общество. Всеки примитив, всеки посредствен човек може да се продаде днес като важен!

24 април 2025, БНР, „Графити по въздуха“/ със съкращения /