Книгата на Георги Гроздев „Приключения с Балканска библиотека“ на пръв поглед има еклектичен характер. Тя съдържа авторски текстове, интервюта, изказвания на множество балкански автори, които издателство „Балкани“ е издало. Както и есета и интервюта на самия Гроздев. Всъщност този поглед е измамен, защото в общата разнородност откриваме наистина „приключения“ през балканското време. Полуостровът е надхвърлен със Словения и Кипър и така културната карта търси широки граници на уточняване що са то Балкани. Исмаил Кадаре в едно от интервютата си е категоричен, че има балканизъм в културната карта на Европа. Според него тези, които са успели да поемат гръцката античност, могат да изведат местните си писания до универсален мащаб, а другите, които не са – те си остават в плен на национализма. Никъде в публикуваните в книгата текстове национализмът не е отречен или подигран. Но има друго: навсякъде националната философия е снабдена с „мостове“. Това е оная метафора, която води мисълта и чувството извън паланката, извън котловината. „Мостовете“ разтварят граници и протягат ръце към симбиозата на културите. Така в цялата книга „балканизмът“ присъства и като специфичен топос на емоциите и преживяването на света, и като вълнуваща част от европейската култура.
Нищо старомодно няма в постоянно поддържаната връзка между човека и Родината. Георгиос Сеферис участва в „Балканска библиотека“ с книгата си „Езикът и чудовището“, а Иво Андрич с „Прокълнатият двор“ – образи, подчертаващи демоничното и мрачно-кървавото във вечно разбунените Балкани. Ана Бландиана говори, че писател от Източна Европа винаги се нуждае от специфична рецепция, за да бъде разбран. Защото по инерция балканското не е с много положителни конотации. Въпреки „местното“, което е ароматната тъкан на едно балканско произведение, това „местно“ обикновено се форматира като стилизация, т.е. като дистанция от първичното и органичното. Добрата литература не е шовинистична, смятат всички писатели, участвали в превода на „Балканска библиотека“. Йеврем Бъркович възкликва: „До кога ще живеем тъй, сякаш никой не съществува на света, и сякаш светът – това сме ние?“ С други думи, в книгата на Гроздев „мостовете“ са постоянно спуснати, те прехождат по културната география, возейки пътниците чрез тяхното изпълнено с любопитство познание и себепознание. В този аспект е и емигрантската литература, която също занимава Гроздев. Тя е допълнение към усета за националното, само че последното е погледнато отвън, отстрани. Ъгъл, много важен като допълнение в звученето на „местното“, което търси всякакви начини да се обогати.
Колкото и преведените в библиотеката автори да отричат шовинистичната литература, винаги има едно здравословно зърно от „местното“, което отказва да се назове екзотично, но затова пък се афишира като специфично. Дали ще е политическо или геополитическо, дали ще е културно-определително, то винаги ще насочва погледа към един ареал, който ще говори със спомени, реминисценции, асоциации, с улегнали в културната памет знаци. В това отношение от особено значение е интервюто на Димостенис Куртовик, в което той разглежда взаимодействието между местно и универсално. Според него универсалното е наивно утопично понятие, защото не подкрепя нито една култура, а залага на пазара. Фабрикува стереотипни и очаквани образи. Потвърждава „самодоволния самообраз на централната, доминиращата култура“. Затова и най-добрата защита на „местното“ е атаката, т.е. универсализацията на „местното“. Точно така последното ще избегне съдбата на културната и политическа субкултура спрямо Западна Европа, толкова агресивна в опитите си да наложи единна и доминираща конюнктура. Нещо, с чиито знак е белязано цялото дело на Георги Гроздев. Силата е, както казва той, „в образците“.
Издадените автори в „Балканска библиотека“, както и публикуваните автори в списание „Литературни Балкани“ са повече от сто. Всички големи имена от ареала присъстват в нашето културно пространство, всички те говорещи с езика и аромата на региона. И всички те универсални като внушение и постигнат смисъл. Рядко обаче някое от преведените произведения на писатели от региона притежава политически обобщения. Техният отзвук е по-мащабен, те са геополитически гласове, защото изводите , които търсят, са обединение на региона. Политическото в литературата е стеснена реализация и реставрация на времето в едно общество. Не това блазни големите балкански автори. Те наистина се стремят да универсализират „местното“, но съвсем не до практичността на пазара, а до важни изводи за същността на региона. В интервю Драгослав Михайлович заявява, че югоидеята води до нещастие, защото всеки един от тези обединени в държава народи трябва първо да се вгледа в себе си. И после да потърси не обща държава, а добросъседство. В областта на литературата Любиша Георгиевски говори, че „мнозина пишат, за да станат „съвест на нацията“, трибуни на нейната гордост и прочее“. Експериментите по принцип не водят към добро – нито в литературата, нито в геополитиката. Всеки експеримент е кух, особено когато не почива върху традиция. Когато е предпоставена теория, а не спонтанна практика, такава, че да бъде обяснена с „без да искам“. Балканските автори са спонтанни писатели, това показва „Балканска библиотека“. Те нямат общо с верността, защото „без да искат“ следват живота.
Самият Георги Гроздев разбира това чрез цялата си аранжировка на издателството, списанието и контактите си. Неведнъж той говори за „мостове, „делби“, „бродове“. Говори, че чрез работата в издателството е открил много „духовни първенци“ на Балканите. Точно тук е специфичното в цялото дело на издателство „Балкани“ Неговият стопанин и идеолог Гроздев търси „първенеца“, „елита“. Гроздев няма общо с постмодерната идея, че литературата е хоризонтално разполагане на всякакви усилия. Обратното, вертикалното подреждане на стойностите интересуват издателската политика на „Балкани“. Литературата е проява на есенциални енергии, тя бележи своя път чрез „дарбата“, чрез върховите постижения на всяка национална култура. Неслучайно като лайтмотив в книгата прозвучава въпросът : „Имаме ли елит?“. Когато в една държава елитът е подменен с псевдоелит, когато последният е „разпокъсан, разорен, развратен и подкупен“, то и литературата ще бъде псевдолитература. Към първенството ще плъпнат графомани, полуобразовани, евтини ратници, чиито печат ще бъде единствено някаква „диплома“. Според Гроздев „Публичните мегдани пак са завардени от платени гавази, а независимото професионално мнение е прогонено край кофите за боклук“. „Непотребни“ се оказват истинските първенци на духа, те са „избутани“ от реставрирани непробили някога люде или от нови трубадури на посредствеността. Цялата гама от автори, произведения и преводачи в издателство „Балкани“ е изтъкана от висок професионализъм, от елитарно присъствие в националните култури, от вкус, който в последно време все страда от присмех. Днес вкусът не е признат като категория, защото в него се влага индивидуално значение, нямащо общо с господстващи конюнктури. Но неговата частна сладост може да отвори врати, защото не рядко личният вкус „открива“ истински духовни вдъхновения. В делото си Гроздев се ръководи и от лични ориентации, и от наложили се в държавите си имена, и така в „Балканска библиотека“ се събират и белязани от вкуса, и припознати от културите си автори, които представят ароматната палитра на ареала.
В „Приключения с балканска библиотека“ достойно място е отредено и на Македония, тази кървава болка на българите. И Македония като всички останали земи е приобщена чрез мостове, а не чрез делби. Македонските автори са изоставили исторически постулати и пропагандни лозунги, за да присъстват в програмата на „Балканска библиотека“ чрез духовните си образци, чрез лични предпочитания относно идеи и вкусове. Балканските пътища са позволени на всеки, който е съпричастен с литературата и духа. „Темелна работа“ ще назове своето дело Георги Гроздев. И наистина в неговата обобщителност е заграден цял един ареал от Европа, който тъкмо в споменатите балкански държави има най-голям отзвук. Надеждата е, че Балканите ще намерят своят културна рецепция и в Западна Европа, която ще ги „прочете“ без желание за доминация. А иначе издателство „Балкани“ с всички свои рубрики е необходимият културен глас в съвременна България.

в. "Литературен вестник", бр. 20, 21-27 май 2025