Милена Кирова, в “Култура”:

Книгата на Евгения Иванова представлява един образован опит да се мисли миналото като потребност от екзистенциални опори на настоящето; в същото време тя използва постмодерните похвати на играта и мистификацията, на преплитането между свое и чуждо, между реалност и фикция. В този смисъл са прескочени чисто белетристичните експерименти на последните двайсет години и текстът става пробив към един начин на писане, който може би ще се разшири в близкото бъдеще на нашата литература.


Михаил Неделчев, из словото на премиерата в Созопол на “Аполония”:

Голямата тема на книгата е Историята с главна буква, българската история така както е разказвана, снимана, пренаписвана. В романа се разказва за най-силните времена на историята на българската модерност от 250 години насам чрез най-светлите български ликове.
Играта между мистификация и достоверност в текста никъде не се разконспирира докрай и това е едни от прелестните моменти в повествованието.


Антонина Желязкова, из словото на премиерата в галерия “Кръг +”, София:

Евгения Иванова е написала текст, който е толкова атрактивен за четене, че би заинтригувал ученици, студенти и това би им събудило апетита да се замислят какво всъщност представлява историческата истина. Чий е правилният, верният разказ в историографията? Не са ли твърде много отделните прочити и защо всеки един от тях е по своему верен.
Евгения е написала книга, която е патриотична. Тя е толкова нежна към всички хора, които са правили онези безнадеждни бунтове, за да имаме независима държава.
Това за мен се случва за първи път в по-новата ни литература и , надявам се, романа да спечели именно младите читатели, които в последно време сме загубили.


Георги Гроздев, из интервю за Българско Национално Радио:

Романът е особено актуален, въпреки историческата си тема. Той фокусира вниманието и върху националните митове за домашна употреба. А какво по-съвременно от това! В тези митове ние сме затънали и това ни пречи да видим реалността. Освен това с добре намерена художествена мярка текстът дори пародира добре познати клишета и стериотипи, които в предишни времена са били обект на други романи и художествени творби от също талантливи автори.