Автограф за Косово

Прочетох „Камбаната на Косово“ отново, есеистичен пътепис след един месец престой в Прищина и Призрен. Бяха ми интересени отново свежите пасажи, които се появиха от докосването до манталитета на средата, а не историко-политическите разсъждения. Това е художествено-документална книга – не е пътепис, мемоари, репортаж, есе, хроника, история, статия, фрагменти, документални разкази, защото е микс от всичко с малко цитати. Тя е разказ за Косово, може да е документален роман, в който главния герой е разказвачът, който обединява и привлича като магнит толкова много теми и събития, а и самият ги създава в епилога.
Ще предизвика националистите, неофитите-черковници, путиноведите, мюсюлманите-правоверници, знам ли кой още, както и американофилите, но и русофилите, а и самите косовари може би, някои от тях. Има обективност и са посочени различните гледни точки и мнения. На Балканите не може да се мисли и пише обективно. Все трябва да си на нечия страна. Все пак нашата българска точка е застъпена искрено и самокритично, както и дълбоко лично. Може би ще се заядат и някои други, темата е тежка и разнопосочна. Защо не и самите турци у нас, тъй като говоря за чуждия завоевател, който е в страната ни. Нямам пред вид тях.







Да се надживееш като Фидел Кастро, фрагменти в Литвестник бр.38 30.10.2024 г

https://litvestnik.com/2024/10/30/%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%88-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE/