Балканска Библиотека

"Есхил - този голям несретник", Исмаил Кадаре

"Есхил - този голям несретник", Исмаил Кадаре, първо издание, албанска,есета, 145 стр., 2003 г., цена 15 лв.

Книгата „Есхил – този голям несретник“ има полемичен характер. Кадаре, без да се колебае, с логика и патос оборва или коригира доста тези, като на тяхно място потвърждава или аргументира други. Той категорично отхвърля твърдението, че трагедията като жанр води началото си от Дионисиевите празненства, а смята, че нейните корени са много по-древни и са рожба на анонимното творчество.
Особена стойност имат онези раздели от книгата, в които авторът разкрива свързващите мостове между трагедиите на Есхил с историята и душевността на древните народи, населявали Балканския полуостров.
Освен с приноса си за опознаване трагедиите и личната съдба на Есхил, с глобалните си обобщения Кадаре отправя послание към народите от Балканите и света да станат по-добри и цивилизовани, да следват пътя на справедливостта, а не на насилието, дрънкането на оръжия и кръвопролитието. Погледната от този аспект, есеистичната творба на писателя е валидна и в наши дни и се чете с увлечение.

Марина Маринова

...„Справедливостта“ и „правото“ според Есхил понякога са смътни, тъй като те са в постоянен конфликт помежду си. Има хора, които смятат, че „правото“ може да е едновременно и на двете противникови страни – продължава Есхил, – но това са хора равнодушни, уморени и слабохарактерни. Правото никога не може да принадлежи и на двете страни – настоява той, – то винаги е само на една от тях.
Потвърждавайки една идея, чиято заплетеност под хиляди форми е стигнала и до наше време, Есхил е още по-оригинален, когато казва, че: „правото не е неподвижно, а, напротив, то може да се подслони, да се премести и от едната да премине на противоположната страна“. С други думи, прекомерната защита на твоето право може да те отведе до несправедливост и правото да избяга при твоя враг. Това преминаване на правото от едната на другата страна по-добре от когото и да било са го разбрали автохтонните балкански народи, сред които хиляди години наред е вилняло кръвното отмъщение. Големият трагик, който не само е познавал кръвното отмъщение, но и дълбоко го е проучил, в своя шедьовър „Орестия“ ни е дал ключа, с който да разгадаем балканското кръвно отмъщение и по-специално това при албанците, където е просъществувало по-дълго от всякъде другаде и е било един свръхужасяващ кръг, в който „правото“ с непрекъснатото си преминаване от един към друг семеен род (от онзи, който е трябвало да отмъсти, към длъжника да пролее кръв) е подхранвало със свежа плът смъртта.
Есхил е казал съвсем ясно в своята творба, че прекомерната пристрастеност, дори когато е в справедлива защита, може да стане причина за преминаване на „правото“ на страната на твоя противник, който, отговаряйки по същия начин, става виновник за безкраен низ от престъпления, съпътстващи човешките поколения.
Цялото творчество на Есхил наред с другото е и една тревожна камбана, предупреждаваща хората, че всяко погазване на „правото“ винаги ще търси своето възмездие. Само този мотив доказва подчертания граждански и политически характер на Есхиловите трагедии, свободолюбивия и антитираничен дух, с които са пропити. От сцената, където са представяни тези драми, непрекъснато са отеквали стълкновенията между народите от различни страни и цивилизации, сблъсъците на законите, кървавите борби за власт, възгласите на победителите и стоновете на победените, бушуващите най-различни страсти в човешкото същество – амбицията, отмъщението, тежестта на престъплението, трагичното възставане на човека срещу съдбата, хващането им гуша за гуша и сразяването му от нея, накратко, целият този водовъртеж от страсти и чувства, в чиито дълбочини непрестанно са потъвали милиарди човешки същества...