BALKANI
   English   Български
Balkans. United? от Любиша Георгиевски


Македонска - издание на английски език, 160 стр., цена 15euro/ 30 лв

НЕКА ПО-ЧЕСТО ДА СЕ ВРЪЩАМЕ КЪМ “НЕНАУЧЕНИТЕ УРОЦИ” ОТ МИНАЛОТО!



Чел съм много и най-различни текстове по въпросите на политиката. Чел съм изследвания по глабалните проблеми на света, по въпросите на европейската политика, както и за регионалната политика тук на Балканите.
Чел съм политически изследвания, които се отличават със студения си академичен стил, където доста педантично се описват предмета на изследването и методите, чрез които то ще бъде направено или е направено. Срещал съм текстове, в които присъствието на автора и неговото политическо пристрастие са толкова силно изразени, че подобни изследвания трудно могат да минат за наука, дори когато тази наука се казва политология.
Представеният тук текст, макар и сравнително малък по обем, се отличава с особен синкретизъм.
Политическото присъствие на автора е очевидно и не се нуждае от доказване, но заедно с това или въпреки това, той съумява да остане в рамките на научното изследване благодарение на широката си култура и таланта на писател. Само силният писателски талант може да претопява и обединява така органично ( а не еклектично!) тези на пръв поглед неъвместими качества като безпристрастната обективност на научния изследовател с неговото категорично политическо пристрастие, суровата вътрешна логика на материала с фриволния метафоричен език, чрез който тя се представя, сериозната наука с разчупения публицистичен стил на изложение...
Само изследователят с широка обща култура може така свободно и успешно да прилага сревнителния метод при изследването на сходните явления и процеси в отделните балкански страни, за да улови общото, което се повтаря навсякъде и специфичното, което си остава уникално за всяка отделна страна.
Книгата е изпълнена с редица блестящи анализи на събития, които бяха съдбоносни за нашия регион през последното десетилетие на 20-тия век. Защо, например, се разпадна Югославската федерация и защо по толкова трагичен начин стана нейната разруха?
Всички знаем, че благодарение на разрива между Сталин и Тито (1948 – 1953 г.) Югославия си остана най-либералната комунитическа държава. За нас младите хора от съветския блок тя беше почти западна страна. Не случайно всички, които тръгваха да бягат на Запад се насочваха към границата ни с Югославия. Не е случайно, че и авторът на тази книга я нарича “квази комунистическа”. Тя наистина беше такава. Нейните граждани имаха зелени паспорти и можеха да пътуват навсякъде по света, което за нас поданиците на държавите от съветския блок, беше абсолютно невъзможно.
Точно поради това при разпада на комунистгическата система в Европа за нас беше голяма загадка защо най-либералната комунистическа държава се разделя с комунизма по най-жестокия и кървав начин – чрез кръвопролитни граждански войни на етническа и религиозна основа, които отнесоха живота на стотици хиляди невинни хора, а повече от милион души бяха прокудени от собствените си домове.
Отговорът, който Любиша Георгиевски дава на този въпрос, е трансформирането на комунизма в национализъм през периода на разпада. И тук той е напълно съзвучен с крилатата фраза на Збигнев Бжежински, че “национализмът е последното убежище на комунизма.” Може би няма по-ярко и по-внушително потвърждение за истинността на тази теза от начина, по който се разпадна Югославската федерация през 90-те години на миналия век.
Но най-проникновените си и разкошни анализи авторът ни поднася, когато разглежда митовете и митологиите на балаканските народи и особено политическите митове. Човек трябва да има, освен всичко друго, солидна културологическа подготовка, за да може така задълбочено и проникнавено да интерпретира тази толкова финна материя. Като научен изследовател той си дава сметка, че тези митове са възникнали не случайно, а защото са били необходими на хората. Чрез тях те са се идентифицирали с общността, намирали са онова, което сега е модерно да се нарича идентитет или идентичност. Заедно с това той ни предупреждава за опасната роля, която могат да играят митовете и националните митологии на балканските народи, когато чрез пропаганда се впрягат да работят за определени частни или групови корпоративни и партиини интереси.
Но може би от гледна точка на политическата прагматика или по-точно на прагматичната политика особен интерес представлява демистификацията на митовете. “Възможно ли е това?” – пита риторично авторът и си отговаря:”Да, възможно е като имаме предвид нашето постмодерно мислене, което може спокойно да приеме новия разказ, ако той е разказ за раждането, живота и смъртта на предишния т.е. на онзи, който ние искаме да предадем на забрава. Най-добрият начин за демистификация е пътят на пресъздаване на мета-разкази и мета-митове, появили се в изобилен риторичен контекст. Патетичните разкази ще бъдат изместени от язвителна ирония, отровен сарказъм и сардонична гавра.” И това е пътя да се организира погребението на балканските митове и техните политически манипулации.
Позволих се да обърна специално внимание на идеята за елиминирането на политическите митове и митологии, защото те са реален и голям проблем по пътя на обединяването на балканските народи. Докато не бъдат преодолени, те ще продължат да играят ролята на една от главните духовни бариери по пътя към свободното и непредубедено общуване между хората от нашия регион и заедно с това ще продължат да изпълняват ролята на основни опорни точки на изолацията и изолационизма.
Голям интерес у читателя ще предизвика и идеята за създаването на Общ балкански пазар, който със самият факт, че ще обхваща 140 000 000 души и ще разполага с 53 000 000 души работна сила, ще открие пред балканските държави огромни потенциални възможности от икономически и финансов характер. Тази идея не е нова. Тя е лансирана и от други автори, включително и от членове на Балканския политически клуб. Мисля, че най-напред тя беше хвърлена в публичното пространство от сегашния външен министър на България Соломон Паси, който в края на 2000 и началото на 2001 г. публикува няколко статии по темата. Новото, което Любиша Георгиевски ни поднася в своето изследване, е че той я представя в един доста по-конкретен и разгънат вид, въз основа на който могат по-нататък да се разработват проекти.
Човек може не с всичко да се съгласява и не всичко да приема, но четейки този раздел от изследването, непременно ще бъде принуден да мисли и да взема отношение защото става дума за една много важна работеща идея.
В рамките на този неголям по обем текст читателят ще срещне още много оригинални виждания и идеи на автора по въпросите на корупцията, организираната престъпност и тероризма, как точно стоят нещата с взаимоотношенията между християнството и исляма в нашия регион, какви са сащинските граници и апетити на национализма на Балканите и какви още беди той би могъл да ни донесе.
Особено любопитни са ретроспекциите, които той прави като ни връща в Осмонската империя, когато не е имало граници и търговията е преживявала своя истински разцвет. Внушението на автора е, че днес премахването на граничните бариери открива много по-големи перспективи за търговията и икономическото сътрудничество на територията на балканския регион.
Цялото изложение е така направено, че навсякъде читателят да си вади поуките от миналото с оглед на настоящето и бъдещето.
По един непринуден и ненатрапчив начин, т.е. без да влиза в ролята на поучаващ, авторът кара отново да прочетем “ненаучените уроци” от нашето трагично минало и да се поучим от тях, за да не повтаряме постоянно едни и същи грешки.


Д-р Желю Желев

Президент на Република
България (1990-1997 год.)





"Bearing in mind the geographical position of Europe – from the Atlantic coast to the Urals and Georgia – the SEE is not a correct abbreviation since its position is not Southeast Europe, but Central-South Europe. For obvious reasons it is not to be recommended to be oblivious about the toponymy in this area, or replace it with geographical euphemisms. However, if one does so, one should be correct at least. Consequently if someone likes to circumvent the toponym “Balkans” for various reasons and to rename the Peninsula some other way, then Central-South Europe is the geographically correct term. CSE – Central South Europe includes the following countries with the respective populations: Albania – 3,500,000; Bosnia and Herzegovina – 4,000,000; Bulgaria – 8,000,000; Croatia – 4,000,000; Greece – 10,000,000; Macedonia – 2,100,000; Moldova – 4,500,000; Romania – 22,000,000; Serbia and Montenegro – 10,000,000; Slovenia – 2,000,000 and Turkey – 70,000,000. The total population is more than 139,000,000.
The Balkans as a whole, and including each and every country, are multiethnic, multicultural and multi-confessional as much as is the rest of Europe. Unfortunately enough, this situation, unlike Europe, with the exception of Spain and Ireland, provokes serious political problems. Regardless of the various models of their constitutions, each and every Balkan country recognizes its multiethnic nature. Each and every country is populated by one majority and one or more ethnic minorities. Usually the name of each country corresponds to the name of the respective ethnical majority. In most cases if not in all, the minorities are agglomerated along the border with the countries where these minorities represent majority. Besides this configuration of the minorities, there are some minorities such as the Roma,Vlachs and Gagauses, which do not have their own countries of domicile and are all situated much more randomly. As for the Roma and Vlachs, they live in almost all Balkan countries." (из книгата)



"Bearing in mind the geographical position of Europe – from the Atlantic coast to the Urals and Georgia – the SEE is not a correct abbreviation since its position is not Southeast Europe, but Central-South Europe. For obvious reasons it is not to be recommended to be oblivious about the toponymy in this area, or replace it with geographical euphemisms. However, if one does so, one should be correct at least. Consequently if someone likes to circumvent the toponym “Balkans” for various reasons and to rename the Peninsula some other way, then Central-South Europe is the geographically correct term. CSE – Central South Europe includes the following countries with the respective populations: Albania – 3,500,000; Bosnia and Herzegovina – 4,000,000; Bulgaria – 8,000,000; Croatia – 4,000,000; Greece – 10,000,000; Macedonia – 2,100,000; Moldova – 4,500,000; Romania – 22,000,000; Serbia and Montenegro – 10,000,000; Slovenia – 2,000,000 and Turkey – 70,000,000. The total population is more than 139,000,000.
The Balkans as a whole, and including each and every country, are multiethnic, multicultural and multi-confessional as much as is the rest of Europe. Unfortunately enough, this situation, unlike Europe, with the exception of Spain and Ireland, provokes serious political problems. Regardless of the various models of their constitutions, each and every Balkan country recognizes its multiethnic nature. Each and every country is populated by one majority and one or more ethnic minorities. Usually the name of each country corresponds to the name of the respective ethnical majority. In most cases if not in all, the minorities are agglomerated along the border with the countries where these minorities represent majority. Besides this configuration of the minorities, there are some minorities such as the Roma,Vlachs and Gagauses, which do not have their own countries of domicile and are all situated much more randomly. As for the Roma and Vlachs, they live in almost all Balkan countries." (из книгата)

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2021 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture