"Военното на негово величество училище", колектив, луксозен албум, формат 34/25 см., 262 стр., 2001 г., 70 лв.

След дългогодишни борби на българския народ за свобода и правдини, в резултат на Руско -турската война от 1877-1878 г. българската държава възкръсна за нов живот.

Една от първите грижи на младата държава е да се погрижи за запазване на така трудно извоюваната свобода след петвековно робство. И ако след Санстефанския мирен договор единственото основание бързо да се пристъпи към изграждането на въоръжена сила бе да се опази целостта и неприкосновеността на държавата от външно посегателство, то след Берлинския Конгрес възниква нова не по- малко важна задача за обединение на разпокъсаната българска земя, за приобщаване към Майката Родина на всички българи, живеещи на Балканите.

През есента на 1878 г. предстои приемането на първия набор 6 Земската Войска. Подготвени за нея български Командири почти няма. Те са само 36 предимно младши чинове, преминали известна Военна подготовка 6 руски военни училища. И не всички от тях са на Балканите. Затова командният състав в Земската Войска се състои от офицери и подофицери от състава на руските войски, оставени в България.

Но това не можеше да продължава дълго. Срокът за тяхното пребиваване по Санстефанския мирен договор бе две години, но след Берлинския Конгрес е намален на девет месеца. Ето защо се бърза с откриването на военноучебно заведение за подготовка на командни кадри - българско военно училище. И то е създадено веднага. Още на 10 май 1879 г., след съкратена подготовка от него излиза първият випуск от 163 души. До Сръбско-българската война те са вече 528, но с малки изключения със звание до капитан.

Оттук произтича и особено отговорната роля и значение на Военното училище в България. То се превръща В център за обучение на професионално подготвени, идейно издигнати и морално устойчиви офицерски кадри, готови да изпълняват задачите по изграждане на войска, която да реши националните идеали.

В своето 66-годишно развитие до 9 септември 1944 г. Военното на Негово Величество училище изпълнява с достойнство тези задачи.

За командири и преподаватели в него са привлечени най-изтъкнати офицери и преподаватели от столицата и страната.

С при6лижаване на времената, когато с оръжие в ръка трябваше да се решават въпросите по обединението на българския народ, ролята и значението на училището непрекъснато нараства. На настъпващите изменения във Военната теория и практика в световен мащаб училището отговаря по подходящ начин.

Непрекъснато расте и неговият престиж. До началото на Войните 1912-1918 г. българската армия има Вече отлично подготвени командни кадри от всички степени. те водеха войските от победи към победи в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. И след ограниченията на Ньойския диктат училището продължава да съществува и да се развива вече при новите условия и новите разбирания за водене на боя и операцията. То подготви достойни кадри, които водеха войските при участието на България във Втората световна война.

Военното на Негово Величество училище подготвяше не само висококвалифицирани професионални кадри, но създаваше и възпитатели, способни 6 процеса на обучението да внедряват войнски и граждански добродетели у своите подчинени.

В този смисъл Военното училище се превръща в общонационален институт за обучение и възпитание.

КОЛОНАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР