"Снощи минах", Георги Гроздев,
94 стр., 2001 г., 15лв.

Балкански разкази. Книгата на Георги Гроздев е балканска.
Без скоби казано.
Днес Балканите не са онова, което бяха.
За първи път от десетилетия на сам, когато всеки съсед беше враг под номер, ние се опитваме да опознаем тези съседи, техния манталитет и стереотип, не на последно място представите им за нас - твърди Вера Мутафчиева в предговора си.

Предлагаме да прочетете един от разказите.

Самуил
Адвокатът Глишо Глишев ни гледаше с подозрение от върха на носа си. Очилата му едва се крепяха там. Отдолу нагоре ни мереше със своя аршин и по всичко личеше, че не натежаваме на неговия кантар.

Приятели на сина ми, добре, българи, пак добре, учили в Швейцария, още по-добре, с лъскав нов "Опел", хм, откъде накъде! Братство, приятелство, Бенелюкс на Балканите. България и Македония в средата хе-хе-хе, нали?

Позабогатял от хорските беди, навъдили се много напоследък, г-н Глишо Глишев усеща харамийските пламъчета в очите на младите. Внимава той, пари да не му поискат, с пари да не се охарчи покрай тия глупаци-младоци. И предпазливо пита, че как ли е в Банско. Ами той навремето учил там. Сърцето го влече още към ония млади, зелени години, ама го влече предпазливо. Веке е виден скопски адвокат, туй положение е градено с кръв и пот и лесно не бива да се изпуска. Не може току-тъй да се кръшне на разкръстачницата (да се завие на кръстовището).

Кога ставаме сутринта, на "Опел"-а пред блока нищо му няма, а върху предния капак на чичоглишовата "Мазда" някой е изсипал киселина. Душицата му сякаш е залята тази нощ и подпалена. Строгият му и достолепен вид го напуща, псува той "неизвестния извършител", като обикаля скъпото на сърцето и на портфейла му возило.

- Не коси се, бае Глишо, нали е застраховано!

- Ке пуцам ви казвам, ке пуцам, ами! Кантората му е тясна и одимена, що сиромашки кожи е смъкнал в нея. Синът му, кръстен на баща си, същият този наш приятел Глишо подсмърча и той наоколо. "Маздата" бе за него в края на краищата.

- Що е тая завист, тази злоба ­ нарежда старият Глишо и плаче в кантората си.

Не знае той какво го чака още и защо сме ние тук сега. Синът му се впряга съвсем и не може да превърти език, че да каже. Изненадата сме я оставили в хотел. Влюби се момчето в Лиза. Тя е от Нигерия. В нашето швейцарско школо сме студенти от цял свят. Хубава негърка, всичко си има, даже в излишък, ала никак си няма чипо носле, сини очета и бяла кожа. Да не е украинка, нали?

Цял ден се разкарваме по полицаи, застрахователи и попържаме с бае Глишо неизвестните извършители, които някой ден от завист и злоба може да залеят целия свят с киселина. Вече киселинни дъждове има и тук.

Вечерта по негово предложение се качваме на ресторанта при хълма край Скопие да разпуснем. След историята с колата му бай Глишо е на страхотен минус и ни подсеща, че всеки си плаща каквото си поръча. Една ракия и салата стигали за него, ако не са и множко. Глишо младши се черви от срам, ала няма как. Причерняло му е на стария, само негърка му трябва сега.

Въздухът е резлив и отваря апетит. Започваме приказка за България и за морето. След петата ракия за наша сметка той отпуща душа. Ставаме едни леки и безгрижни.

От лаф на лаф ето, че стигаме до Самуил. Дошла е приказката ни пак в онова сухо дере без изход. Кой е по-голям българин и кой е по-голям македонец? И какви сме ­ братя, братовчеди, съседи или два различни народа, които имат ли, нямат ли нещо общо помежду си?

- Плачеш ли, бае Глишо, за ослепените войници на Самуил?

- Е, па плача.

- Питай ние плачем ли.

- Е, па питам ви.

- И ние плачем, бае Глишо, за ослепените войници на Самуил.

- Защо тогава плачем за ослепените войници на Самуил?

Той приведе глава и пак ни заизмерва със своя аршин. Въздъхна сетне:

- Има нещо и то ще да е голямо.

Лиза седеше през две маси зад нас и Глишо младши хвърляше тропически погледи към нея.

Изглежда бе дошъл моментът след Самуил да поговорим и за Лиза.

- Големите неща, бае Глишо, кой може да ги обясни?

- Е, па никой.

- Любовта е велико чувство, бае Глишо.

- Е, па велико е.

- И тя идва и не пита откъде си и кой си...

- Идва, идва...

Кога вдигна глава за пореден преценяващ поглед към нас, той срещна Глишо младши с Лиза подръка да се приближават към нашата маса. Самуил да беше видял жив, нямаше така да онемее.