BALKANI
   English   Български
Славко Прегъл, Словения

Танталовите мъки



На крал Тантал във Фригия взеха да му лазят по нервите, защото сам трябваше да оправя всички бъркотии. Щом избухнеше война, всички тичаха при него, без да се интересуват дали има гости, или си чете нещо; когато пламваше пожар, най-напред изкарваха него из постелята; ако се появеше кокоша чума, той, разбира се, беше първият, който трябваше да даде някакво свястно указание.
Затова си избра шестима замкрале, които самостоятелно да решават някои въпроси, а по другите – всички заедно да дават съгласието си.
Щом уреди този въпрос, Тантал заръча да организират голям пир. Нареди на готвача какво да прави и се настани в трона.
Но подир малко готвачът се върна и с треперящ глас обясни, че първият замкрал не е съгласен с менюто. Предложил свое.
– Всяка демокрация иска жертви! – рече Тантал и се обърна на другата страна.
Още не затворил вратата след себе си, готвачът отново се изправи пред Тантал и се оплака, че вторият замкрал не е съгласен пък с предложението на първия. Готвачът вече държеше в ръце новото меню.
– Дявол да го вземе! – рече Тантал. – Излиза, че трябва да идеш и при третия замкрал. Така че мини край всички, после ги събери заедно, за да се разберат какво да има на трапезата. А на мен ми приготви печено пиле.
Готвачът беше много смутен. Той осведоми замкралете за подготовката на пира, но им спомена, че крал Тантал иска печено пиле.
– Кралю – втурна се при краля първия замкрал, – прости ми, но мисля, че като крал ти трябва да ядеш само шницел натюр!
Тантал се вторачи пред себе си и забеляза, че тук е и вторият замкрал, който започна:
– Кралю, според мен пък трябва да си хапнеш нещо по-обикновено. Например фасул.
Тантал кълнеше наум и се опитваше да спре бунта на червата си, обаче третият замкрал го смаза:
– Кралю, във времето на всеобща криза ти трябва да даваш личен пример. За това е най-подходящ хлябът, намазан със свинска мас.
На Тантал му причерня пред очите, като видя, че по коридора са се втурнали насам четвъртият, петият и шестият замкрал. И изкрещя силно:
– Нищо няма да ям! Готвач, донеси ми само чаша вино!
Готвачът се намръщи и замънка, че в двореца виното го носел специален лакей, а не готвачът. Ако сега, при новото преустройство смятат да го товарят с всичко, по-добре е да си подаде оставката.
Тантал още не бе разбрал какво става, когато първият замкрал съвсем спокойно рече:
– Кралю, на празен стомах вино не се пие.
Тантал обърса с ръкав потното си чело, конвулсивно се хвана за трона и останал без сили, извика лакея:
– Донеси ми чаша минерална вода!
Петият замкрал отвори папката си, запрелиства из книжата и после рече:
– Кралю, извинявай, но това е вече втори случай, когато искаш да пиеш минерална вода, която е от фирмата на първия замкрал. Плодовите сокове, които изготвят моите подчинени, ти съзнателно отбягваш.
Тантал искаше да каже нещо доста остро, но се въздържа с мъка и рече на лакея да донесе чаша вносен аперитив.
– Но това не означава ли, господин втори замкралю, морална подкрепа на четвъртия замкрал, който се занимава предимно с вноса в нашата държава? – се обади третият замкрал.
Крал Тантал пребледня и нервно забарабани с пръсти по облегалката на трона. После в очите му се появи кървав блясък.
– Дявол да го вземе, в този дворец аз ли нося корона или някой друг?
– Ах, наистина! – се обади първият замкрал. – Щом стана дума за короната, мисля, че нейната форма е направо смешна.
Тантал се строполи и го откараха с колата на Бърза помощ.
По-късно заради своите напразни Танталови мъки да утоли насъщните си човешки потребности, той стана безсмъртен.




Лабиринтът на цар Минос



Строгият цар Минос веднъж се отдал на мислене и разпоредил никой да не го безпокои. „Май че по-разумно ще бъде – разсъждавал той, – ако не наказвам толкова жестоко поданиците, които се оплакват. Всичко това взе много да ми разваля настроението!“
Повикал мъдрите си съветници и споделил, че е решил да започне процес на демократизация и хуманни промени.
„Ще означава ли това, че ще смекчим присъдите за онези, които се заяждат с двореца?“ – попитал първият. „По-малко ли тояги ще удряме на оногова, който бръщолеви, че фирмите с ваше участие са мафиотски?“ – добавил вторият. „Ще спрем ли да режем езиците на тези, които си позволяват да наричат държавата ви корумпирана?“ – обадил се третият.
Цар Минос им казал, че трябва да предложат конкретни хуманни мерки и ги пуснал да си вървят. А после извикал придворния архитект, изложил му своето гениално хрумване, казал му, че парите не са проблем и му дал срок от няколко дни, за да започне работа.
Още следващата седмица в Крит закипяла работа на новия величествен обект. Вестниците пълнеха страниците си за новото, невиждано постижение на строител-ството, а цар Минос гладел къдравата си брада и чакал ефекта от своето изобретение.
– Тази сграда е предназначена за обикновените хора, където съответните комисии ще решават всичките им въпроси! – даваше изявления цар Минос.
Обнадеждените хора още през първия ден нахълтаха в сградата през широко отворените врати. Едни искаха да се оплачат от безбожните данъци. „Първият коридор направо, после наляво и като минете покрай третия коридор, завивате надясно. Там ще се оправите!“ – казваха усмихнати портиерите.
Други бяха тръгнали да се жалват, защото ги метнали от някаква мастита банка. „Вървете по втория коридор, после надясно, слезте по стълбите и там завийте по четвъртия коридор!“ – обясняваха портиерите... И тълпите, изпълнени с доверие, потъваха зад огромните входове.
Когато вечерта те бяха затворени, никой от влезлите не бе излязъл!
Хората отвън знаеха, че в държавата цари пълна бъркотия и че нищо не може да се оправи така бързо и отначало не се притесняваха за близките си.
Но в сградата ставаха чудновати неща. Никой от влезлите не можеше да намери своята комисия, а опитваше ли да се върне, не намираше пътя към изхода. Хората затичаха по коридорите, объркваха се още повече и изтощени падаха в някой ъгъл.
След първата седмица гражданите на Крит започна да ги обзема уплаха. „Това ще да е някаква измама! Мирише ни на злодейство!“ – нервничеха по-далновидните.
„Който не е доволен, нека се оплаче в съответната комисия в сградата, а не да злослови!“ – тръбеше режимният вестник.
И на Крит хората спряха да се оплакват!
Когато след хиляди години археолозите разкопаха остатъците от Лабиринта и двореца на цар Минос, намериха купища човешки кости и неговия дневник. В него пишеше: „На нашия човек дадох възможност пряко да влияе върху решаването на проблемите. Всеки, който потърсеше съдействие, повече не ставаше нужда да се оплаква...“
А всички мъдреци, които по времето на цар Минос се чудеха и маеха какво се е случило с изчезналите хора в Лабиринта, съчиниха легендата за Минотавъра, който изяждал мирните люде, намерили се там.



Голямото отвличане


В кабинета на премиера зазвъня телефон. Той си помисли, че пак трябва да открива някаква конференция или че жена му пак ще му напомня, че не бива да преяжда.
– Отвлекли са управителя на националната банка, министъра на финансите и министъра на икономиката – докладва му секретарката от съседната стая.
– Винаги съм предупреждавал, че нещо ще им се случи, когато ходят в работно време в бюфета! – разярен изкрещя премиерът и се обади в телевизията. Поиска да направи специално изявление.
– Госпожи и господа! – развълнувано каза премиерът. – Току-що ми съобщиха една драматична вест. Отвлекли са управителя на националната банка, финансовия и икономическия министър. Имаме предположение кой е сторил това и предприемаме мерки за спасяването им. Искрено ви моля да не се тревожите!
Хората не се разтревожиха, защото преди обяд не гледат телевизия. Случаят отразиха широко обедните вестници.
Жените из жилищните блокове започнаха да коментират, че мъжете имат много начини да се измъкнат от жените си. Оборотът в кафенетата се утрои. По улиците хората обсъждаха каква сума могат да поискат престъпниците като откуп.
– Ако заложниците изобщо още са живи! – мъдруваха някои.
– Жалко! – каза някой, защото според него в такъв случай управляващите няма на кого да приписват вината за своя провал. После се сети, че бързо ще назначат нови министри. Една компания, която ходеше от кръчма на кръчма и се наливаше с ракия, в един глас твърдеше, че това е трябвало да се случи и на тримата, защото на хората им дошло до гуша от тяхната некадърност. Трябва да се радваме, викаха те, че най-накрая някой се раз-прави с тях! Минувачите се оглеждаха и не знаеха как да реагират.
Надвечер премиерът в специално изявление каза отново, че всичко протича тъй, както е било предвидено. Надява се, че скоро ще може да съобщи на сънародниците си и за щастливото освобождаване на заложниците. Новото е само, че похитителите искат откуп от 100 милиона. Толкова пари обаче в момента държавната хазна няма. Заради това се обръща към гражданите всеки да даде колкото може. Ето, той веднага е продал едната от своите вили и е направил първата вноска на специалния Комитет по освобождаването на похитените.
На следващия ден по обяд, когато всичко про-дължаваше да си върви по плана и имаше само четирима инкасатори с излязла от строя нервна система след събирането на волните пожертвания, ненадейно се появи из столицата нелегален позив. Той призоваваше хората да внасят парите си на шифрован адрес. Специален екип щял да ги връчва на похитителите.
Вдигна се глъчка сред населението.
Нелегален позив на следващия ден съобщаваше, че вече са постъпили много пари. Затова с похитителите било направено споразумение за 150 милиона, ако отвлекат и премиера. И по обяд заместник-премиерът в специално изявление съобщи, че той също е отвлечен. После с поруменяло лице каза, че е предложено на похитителите да освободят министрите, защото работата на държавата закъсва и срещу 500 милиона да отвлекат цялото население.
Същата вечер изявление даде заместник-министърът на информацията, понеже всички министри вече са отвлечени срещу откуп от един милиард.
Хората вече не ходеха на работа. Събираха се и чакаха да разберат какво ще стане.
Следващия ден на екрана се появи помощникът на заместник-министъра на информацията и съобщи, че господин заместник-министърът също бил отвлечен. Явно започваше редът на по-нисшите, та той започна да хлипа и публично се прости с жена си и децата си.
А столицата вече чакаше нови позиви, понеже печатът, радиото и телевизията нищо не съобщаваха за отвличането и за парите.
Страната се зареди с някаква несигурност.
Вечерта на третия ден водещият на телевизията неочаквано съобщи, че министерският съвет е освободен и благодари от негово име на гражданството.
В това време вече премиерът седеше, заобиколен от своите министри край дългата маса и въобще не личеше, че е бил отвличан.
– Господа! – тържествено каза той. – През тези дни съвсем не ми беше лесно да съчетавам функциите на премиер и на шеф на похитителите. Но в резултат на това ние събрахме над 1200 милиона, което ще рече, че трудът ни е възмезден. Ето, тази година няма да имам никакви проблеми с бюджета на страната!

Превод: Ганчо САВОВ

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2021 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture