BALKANI
   English   Български
Георги Атанасов, България

Браво, Гърция!


Футболът се превърна в европейското лице на Балканите, в продължение на десет години България, Хърватия, Турция и Гърция последователно преживяха своето „чудо“, вече цяло десетилетие футболът отчита наличието на „Балкански цикъл“, който започна от България през 1994 г. и засега завършва с европейската титла на Гърция в Португалия. Играчите на Димитър Пенев отвориха пътя на „чудото“ с четвъртото си място на световното първенство в САЩ, четири години по-късно хърватите се изкачиха с едно стъпало по-нагоре на Мондиал’98 във Франция, а след още четири същото сториха и турците в Япония и Република Корея.Елините, водени от „Император“ Ото Рехагел, стигнаха до самия континентален връх в Лисабон, за да изхвърлят окончателно историческите клишета и стандарти от лексиката на най-популярния спорт.

Футболна Мека ли са Балканите?
Да, заради талантите, раждащи се от Любляна до Анадола. Не, ако се погледне към инфраструктурата, финансирането, работата с децата и юношите и ... чистотата на нравите. Но защо все пак се стигна до масираната атака към върховете на играта през последното десетилетие?
Като първостепенна причина бих изтъкнал цикличната поява на суперпоколения в националните отбори от полуострова.Може би атаката щеше да започне още на европейското първенство през 1992 в Швеция, когато тимът на Югославия имаше в редовете си Деян Савичевич, Драган Стойкович, Предраг Миятович, Синиша Михайлович и други големи майстори, но беше изваден от финалния турнир заради войната в бившата СФРЮ.
България със Стоичков, Пенев, Костадинов, Лечков, Балъков през лятото на 1994 сякаш обедини при своя успех в Щатите цялата емоционална и спортна енергия на драматичните Балкани.За първи път в най-новата история на футбола представител на региона стигаше толкова нависоко в планетарната йерархия.
Постижението на българите бе показателно със своята логика, която изведе на преден план едно блестящо поколение, компактно и същевременно конкурентоспособно със своята нова европейска принадлежност. Осемдесет процента от титулярите в „златния тим“ на България играеха по онова време на Запад и трансплантираха в националната формация нов манталитет, ново самочувствие, нова представа за себе си и за играта. От същия ефект на поколението се възползваха и хърватите през лятото на 1998 във Франция, когато станаха трети в света с Шукер, Бобан, Просинечки, Ярни, осъществили към този момент своя личен пробив и просперитет в Европа.
Компактно бе и звездното ядро на Турция преди две години в Далечния изток – Шукур, Сас, Бастюрк, Давала.По изпитания балкански модел и Гърция покори своя Олимп с едновременното изригване на Харистеас, Делас, Карагунис, Янакопулос, Загоракис, футболисти вече минали през Германия, Италия, Англия.

Романтичен патриотизъм в глобалния свят
Освен спортно-технически и поколенчески фактори, в основата на „Балканското футболно чудо“ има и нещо от сферата на ирационалното. Някакъв особен, романтичен патриотизъм, импулсиращ личността към себеизразходване и гранични емоции, твърде рядко срещани в днешния глобален и тривиален свят. Може би по прищявка на историята, но пробивът с кръглата топка съвпадна с драматичното разместване на социално-историческите и политическите пластове на полуострова, довело до прекрояване на граници и съдби с епохално значение. От тази гледна точка всеки от върховете на съответните национални отбори през последните години има свой особен подтекст.
С четвъртото си място в света през 1994 България влезе в световните новини и заяви за своя нов облик на модерна страна. Същото плюс легитимиране на младата си държавност чрез футбола сториха и хърватите. Подобна промоция си спечелиха и словенците със своите последователни участия в европейски и световни финали. Претенциите на Турция за принадлежност към Европа изглеждат много по-симпатични благодарение на решителните млади хора, наредили се непосредствено след Бразилия и Германия през 2002.
Стигаме и до Гърция. Това лято домакините на олимпиадата преживяха уникално национално ликуване, веднъж в Португалия и втори път под знака на петте кръга на Пиер дьо Кубертен. Какво повече за една сравнително малка държава, заявяваща чрез спорта гръмко за себе си като средище на модерния свят.
В крайна сметка се оказва, че сега футболът е привлекателното, европейско лице на Балканите, заменило мъченическата физиономия на историческия болник от драматичното и трагично минало...




 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2021 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture