BALKANI
   English   Български
ГЕОРГИОС СЕФЕРИС - Езикът и чудовището - Нобелова реч


Езикът и чудовището

Реч на първия гръцки Нобелов лауреат Георгиос Сеферис пред Шведската академия при церемонията за получаване на Нобеловата награда

В този час чувствам, че самият аз представлявам едно противоречие.

Наистина, Шведската Академия прецени, че моите усилия, положени на един език, говорен масово в продължение на векове, но ограничен в сегашната си форма, заслужава високо отличие. Тя пожела да почете моя език и да изразявам сега благодарността си на чужд език. Моля ви да ми дадете извинението, което най-напред искам от самия себе си.

Принадлежа на една малка страна. На един каменист полуостров в Средиземно море, който не разполага с никакво друго благо, освен с борбата на народа си, морето и слънчевата светлина. Нашата родина е малка, но традицията й е огромна и онова, което е характерно за нея, е, че тя ни е предавана без прекъсване. Гръцкият език никога не е преставал да бъде говорен. Той е претърпял измененията, които претърпява всеки жив организъм, но в него няма пропаст. Друга характерна черта на тази традиция е нейната любов към човечността; нейно правило е справедливостта. В античната трагедия, композирана с такава прецизност, човекът, който нарушава мярка, трябва да бъде наказан от Ериниите. Същият закон е в сила дори когато става въпрос за природни явления: „Слънцето не трябва да прекрачва мярката", казва Хераклит, „в противен случай Ериниите, защитнички на правдата, ще го изнамерят."

Мисля си, че не е напълно изключено един съвременен учен да извлече полза, ако се замисли над тази сентенция на йонийския философ. Колкото до мен, аз се вълнувам, наблюдавайки как съзнанието на справедливостта е проникнало толкова дълбоко в гръцката душа, че се е превърнало в закон на природния свят. А един от моите учители от началото на миналия век пише: „…ще се затрием, защото сме извършили неправда…" Този човек е бил неграмотен; научил се на четмо и писмо, когато бил тридесет и пет годишен. Но в Гърция в наши дни устната традиция има толкова дълбоки корени, колкото и писмената. Същото важи и за поезията. За мен е значим фактът, че Швеция е пожелала да отличи и тази поезия, и цялата поезия изобщо дори когато тя извира от един малоброен народ. Защото вярвам, че съвременния свят, в който живеем, измъчваният от страх и тревоги има нужда от поезията. Поезията се корени в човешкия дух, а какво би станало с нас, ако духът ни секнеше? Това е акт на доверие, а един Господ знае дали всички наши беди не се дължат на липсата на доверие.

Миналата година тук около тази маса отбелязаха огромната разлика между откритията на съвременната наука и тези в литературата; отбелязаха също, че разликата между една древногръцка и една съвременна драма е малка. Да, изглежда човешкото поведение не се е променило по същество. И трябва да добавя, че човек винаги изпитва потребността да чуе този хуманен глас, който наричаме поезия. Онзи глас, който всеки момент е застрашен да заглъхне поради липса на любов и все пак отново и отново се възражда. Преследван, той знае къде да намери убежище; отричан, той притежава инстинкта да отиде да пусне корени на най-неочаквани места. За него няма малки и големи страни по света. Неговото царство е в сърцата на всички хора по земята. Той притежава дарбата винаги да избягва навика - тази индустрия. Дължа благодарността си на Шведската Академия, която обедини тези неща; която почувства, че езиците с така наречена органическа употреба не бива да се превръщат в пречка, с която да бъде задушен пулсът на човешкото сърце; превърнал се в Ареопаг способен:



Да съди с официална истина

Несправедливата орис на живота,



за да си припомня Шели, вдъхновителя, както се твърди, на Алфред Нобел, на този човек, съумял да откупи неизбежното насилие с великодушието на сърцето си.



В този свят, който става все по-малък, всеки един от нас има нужда от всички останали. Трябва да търсим човека, където и да се намира той.

Когато по пътя за Тива Едип срещнал Сфинкса и той му задал гатанката си, неговият отговор бил: „Човекът". Тази проста дума погубила чудовището.

Предстои ни да унищожим много чудовища. Нека се замислим върху отговора на Едип.



От гръцки: Здравка Михайлова


 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2021 BALKANI, created by ABC Design & Communication
Полезни връзки:  liternet.bg   kultura   veramutafchieva.net   georgigrozdev.eu   openculture