BALKANI
   English   Български
ГЕОРГИОС СЕФЕРИС - Мирозданието е пълно с божества



Неотдавна в една чакалня случайно в ръцете ми попадна американско илюстровано списание с голям тираж. Погледът ми се препъна в реклама на цяла страница, изобразяваща западната фасада на Партенона. Встрани, в десния ъгъл на изображението като абстрактно видение пред две пълни чаши двама млади туристи се подпираха върху прешлен от колона, който им служеше за масичка. Тази реклама разтръбяваше: „Колкото повече знаете за античната архитектура, толкова повече ви харесва Акрополът". (The more you know about ancient architecture the more you like the Acropolis). Целта на тази постановка бе разпростра-няването на една англосаксонска напитка.

Не съм ревностен поклонник на съвременната „туристокрация", която заслепява нашето време. Но в момента, когато се замислям над един труд, който, струва ми се, с право има амбицията да представлява достоен принос към по-широкото опознаване на нашите древни паметници, на тез „свързващи брънки между древните и съвременните хора", не ми беше трудно да забележа гореспоменатия епизод. Той наистина показва какво разстояние дели днешното настояще, онова, което попи-ваме с всяка пора на тялото си, от онези отдавна отминали времена.

„Колкото повече знаете за античната архитектура…"

Изобщо не ми е ясно какво би спечелило любуването на тези двама млади хора, ако изведнъж налеехме в главите им няколко малко по-специализирани, но доста известни архитектурни подробности. Като например, че в Партенона няма нито една права линия; че както този храм ни изглежда с форма на паралелепипед, ако теглим от него нагоре мислени проекции с дължина един два километра, той ще придобие формата на пирамида; че всички тези, както и други тънкости, невидими за нас (било е нужно съвременните хора да направят внима-телни измервания, за да ги уточнят), са били толкова време за очите на хората от онези времена. Така се опасявам, че рекламата, привлякла вниманието ми, не би трябвало да означава в действителност нищо друго, освен някакъв вид суеверие на нашата технократска епоха, тласкаща човека да събира информация и подробности относно какви ли не малко или повече несвързани помежду им неща.

И се питам дали не ме вълнуват повече хората от други епохи, чиито познания може би предизвикват насмешка в наше време, но които по всяка вероятност са били по-близки до равновесието, което копнея да виждам от време на време в душите на околните.

Единият, когото имам предвид, е неграмотен грък от началото на миналия век. Оскъдното четмо и писмо, които знаел, той научил на трийсет и пет годишна възраст като самоук, за да напише своите всеизвестни днес „Мемоари". Разказва, както пише в тях, как към края на гръцкото Националноосвободително въстание някакви поборници се опитвали да продадат на „европейци" две антични статуи, а той им казва: „За тях и десет хиляди талера да ви дават, да не се съгласявате да напуснат родината ни. За тях се борихме". Имам предвид генерал Макриянис. Думите му не са реторика на някой учен мъдрец. Изрича ги един човек, който познавал, както свидетелства животът му, и тежестта на думата, и тежестта на болката.

Другият е пътешественик-мюсюлманин, образован в неговата си традиция (роден е в Цариград), а пътеписите му представляват отглас, не знам до каква степен, от онова, което е чул по време на странстванията си. Името му е Евлия Челеби; пътувал е из Гърция около 1667 г. В своите „Пътешествия" пише за Атина:

„Град Атина бе град красив и привлекателен, с високи постройки и преславни жители. Колкото от най-странните и любопитни шедьоври на света се срещат по лицето на земята, те се намират в този богат град. Има стотици хиляди произведения на изкуството, издялани от бял неизпечен мрамор, странни изобра-жения на разни същества и статуи, изработени по френски маниер. Всеки, който ги види, изпада в екстаз, умът му бива очарован, нозете му отмаляват, очите се навлажняват и се наслаждават."

Евлия Челеби не е бил в състояние да знае много за класическата древност. Зад неговите писания прозират смешения от библейски митологии наред с легенди за древните мъдреци, които повече приличат на приказки от „Хиляда и една нощ", отколкото на малкото, което научаваме в началните класове на нашата образователна система. Но не си представям, че този човек, колкото и простоват да ни се струва, е бил в състояние да използва за вар мрамора на някоя колона от древен храм. Въпреки че говори за „франкски маниер" при старите статуи, не вярвам някога да си е мислил, както един негов съотечественик от по-късни времена, ако паметта не ме лъже, че войните-щитоносци от храма на Аполон във Фигалия са били костенурки. Колкото по детски ниско да изглежда научното равнище и на гърка, и на турчина, намирам, че те и двамата засвидетелстват такава почит и вълнение пред тези неща, които трудно срещаме в свръхнаучната епоха на автоматизираните машини, в която живеем.

Накрая бих искал да отбележа: не трябва да забра-вяме, че едностранчивото познаване на античната архитектура може да ни доведе - виждал съм такъв случай - до възстановката на една идеална, може би хипотетична първоначална форма на паметника; до един архитектурен план, до цветен макет.

Но днешната истина за тези отколешни постижения е друга; тя е замесена с течение на времето:



Обратите на времето те нямат чет

Добро със зло редуват във неизменен ред.



Те именно са довели до непрестанното похабяване и за да си припомним най-прочутите от тях, които са пожелали Партенонът да бъде превънат в барутен погреб и са разположили на отсрещния хълм оръдията на Морозини, или са направлявали пуританската „филантропия" на лорд Елгин - както я наричат неговите апологети - да накълца на парчета без-защитния храм, за да „подслони" в един сенчест музей, където не прониква слънчев лъч, отломките, които успял да отнесе със себе си.

Продължава

 Книгите на издателство БАЛКАНИ може да закупите тук.

:: нагоре :: назад :: начало :: 
(c) 2002-2025 BALKANI, created by ABC Design & Communication