Балкански награди



ГЕНЧО СТОЕВ

Завръщане в митологията



Слово при връчване на общобалканската литературна награда „Хемус" за романа му „Цената на златото" в Солун 16.12.2000 г.



Дами и Господа,

Вашето бляскаво присъствие в тържествената зала на хотел „Пирея" е подчертано от изтъкнати лица на гръцката култура - писатели и издатели. Тук са и Общинарите на град Солун, събрани както виждам, около Министъра на културата г-н Венизелос. Боя се да отпусна юздите на чувствата си пред такова общество. Затова започвам преднамерено разсъдъчно:

Един професионален литератор, с философско образование като мен, независимо от своята национал-ност, не може да не се чувства длъжник на древна Елада. Ако пък е роден в Южна България, край долното течение на река Марица-Хебър, какъвто е моят случай, той има допълнителни основания да се счита за сродник на днешните си гръцки колеги.

Но въпреки тази гравитация, независимо от географ-ската близост, аз съм стъпвал само два пъти върху старата обичана страна. Първият път - като безименен турист с кораб (1955 година), а вторият - като официално поканен български писател (2000 година). Пристигнах днес с автобус от София, на 16 декември от отиващата си година. Казвам „пристигнах", а усещането ми е друго - като след дълго очаквано завръщане.

Да, това е върховният ден на живота ми, уважаеми дами и господа, защото вече не гостувам у съседите, в тяхната история и митология, а участвам в едно от свойствените им тайнства. Тези тайнства - разбрани или не - са съпътствали през вековете живота на елините и са обединявали хиляди хора около техните устойчиви витални каузи. Не зная дали ви е известно, но тъкмо сега, в края на двадесетия век, аз навърших една кръгла годишнина, минала почти неотбелязана в моята Родина. И тъкмо сега по някакво съвпадение Международният балкански център за култура и книга ми присъжда висока литературна награда за романа „Цената на златото". И случайно ли е това, че днес празнувам два празника наведнъж… Зная, че споменатият център просто си е гледал работата: в стремежа да селек-цио-нира най-представителните творби на балканските писатели се е спрял с помощта на журито върху тази книга, тъй като тя има дълъг проверен живот, преведена е на много езици и в съседните страни също. Та гръцките колеги, свободни поради своето величие да постъпят както си искат, са дали тон: те оттеглили своята номинация в полза на българския автор, румънците ги последвали…

Господин Министърът на културата, пристигнал за слу-чая от Атина, каза тук преди малко, че още не е чел моя-та книга, че това му предстои, но че е чувал вече ласкави думи за нея, поради което се е включил в ритуала …Така той ми направи допълнителен комплимент, защото всички знаем, че всяко произведение, способно да създаде инерция на общественото мнение, престава да бъде единичен художествен акт…

И тъй, на шестнадесети декември, последният месец на отминаващия век, аз получих този сребърен плакет, удостоверяващ със словата си, че „така се поставя още един мост на културно общуване между балканските народи". Тези магични, заклинателни думи, произнесени от Жрецът-министър, няма да заглъхнат в пространството. Плакетът на литературната награда носи сродното, единно и за двата народа име - „Хемус" и е белязан с буквата „А". Ще трябва следователно да има и плакет за буквата „Б"…

Дами и господа, това е началото …И съзнавам какво е станало, и в същото време продължавам да сънувам… Дълго ще сънувам мостове от мъдрост тук, върху епицентъра на безумни социални, етнически и цивилизационни сблъсъци. Благодаря ви!