ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ

Наскоро препрочетох задочните репортажи, негови пиеси и романи. Репортажите му сякаш са писани и за днешното време, а не само за 70-те години на миналия век.
Явленията, които Георги Марков предусети, все така пълнокръвно се развиват, само че през последните 17 години вече текат под “пробитата шапка на демокрацията” (изразът е на Марков), а не под каскета на неосталинизма.
Голямата драма на България, която тепърва ще се усеща, е че страната ни, културата ни в момента няма личности, модерен културен елит, чрез който да изрази своя автентичен глас в компанията на още 27 различни национални общности. Само с народно творчество и тракийски съкровища не става.
Имаме нужда от елит, който да не мисли фолклорно, който да е независим политически и финансово. Къде и как, и колко такива хора могат да се появят и да просъществуват у нас? Не са ли и в най-развитите и богати европейски страни подобни имена (да си спомним нобелиста за 2005 Харолд Пинтър) също изкуствено маргинализирани? Георги Марков видя реалния социализъм в цялата му духовна и човешка нищета. Той обаче нарече и съвестта на Запада “куп лайна”, такъв е буквалният му израз. С което искам да кажа, че дефицит откъм “елит”, който не фалшифицира дилемите и не е слуга на статуквото, има не от вчера и не само у нас. Йосиф Бродски го написа, когато стана американски гражданин – дяволът е приел образа на парите. Загубената културна проницателност е днешното глобално предизвикателство. Това предизвикателство ще става все по-голямо и пред българския хоризонт. Георги Марков се еманципира от силните на деня в своето време и изговори своите думи. Те още кънтят, макар някои удобно да твърдят, че Марков бил овехтял.
Живеем в условията на откровен духовен упадък, съпроводен с дългогодишно оплячкосване. Свободата умира пред очите ни.
Георги Марков видя лицето на мафията като комбинация от официална и нелегална власт съвсем отблизо и в интимен план. Публично я идентифицира и заплати за това.
Защо едно от най-европейските ни имена е без издадени събрани съчинения днес, защо е редовно премълчаван и загърбван, защо го няма в учебниците? Нещо повече – неговото убийство няма извършители, няма държава, която да открие истината, тъй като Георги-Марковата истина, в десет или повече тома, била открадната и скрита.
........................
След още малко време едва ли ще е толкоз важно кой го уби и кой омаловажава и зачертава името и творчеството му. Така както днес не е от такова голямо значение кой уби Христо Ботев например. Ще става все по-съдбовно, че България го роди. Когато човек препрочита Георги Марков внимателно, разбира - в думите е била неговата най-голяма надежда и най-голяма утеха.
Неговите думи не са в миналото, те идат от бъдещето сега!


Тържество с четене на текстове от Георги Марков се състоя в столичния театър “Възраждане”. Присъстващите десетки почитатели и приятели на писателя чуха думи от Георги Мишев, Антоанета Войникова (съпруга на Цветан Стоянов), Светлозар Игов, Георги Гроздев.