В Българския културно-информационен център в Скопие се състоя среща с писателя и издателя Георги Гроздев и директора на издателство “Балкани” Женя Гроздева.
Директорът на центъра поетът Димитър Христов представи романа “Плячка”, преведен на осем езика, между които и на македонски, като използва пространни цитати от критическите анализи на професорите Божидар Кунчев от Софийския университет и Михайло Пантич от Белградския университет. Георги Гроздев прочете кратък откъс от новия си роман “Непотребният”, своеобразно продължение на “Плячка”, за първи път именно пред македонска публика.
Беше представена дейността и на издателство “Балкани”, публикуваните на български език автори, между тях и най-търсената есеистична книга “С лице към истината” от поета, публициста и експремиер на Република Македония Любчо Георгиевски, на която предстои второ допълнено издание. Той и съпругата му Снежана присъстваха на срещата заедно с един от най-големите македонски поети и писатели Матея Матевски, Михаил Ренджов, Евтим Клетников, Богомил Гюзел, Ристо Лазаров, председател на ПЕН-Македония, поета-издател Бранко Цветковски от издателство “Макавей”, публикувало десетки български автори, писателят Младен Сърбиновски, поетите Санде Стойчевски, Весна Ацевска, културния аташе на България г-жа Адела Пъшкова, председателят на дружеството за приятелство с България Панде Евтимов.
Преводачът, поет – художник Роман Кисьов прочете на български стихове от поетите Матевски, Клетников, Ренджов, Гюзел , чийто нови книги са под печат в “Балкани”.
Десетките присъстващи продължиха оживените разговори на чаша вино в двора на културния център и никак не искаха сладките приказки да прекъсват.
Женя и Георги Гроздеви, Роман Кисьов и Димитър Христов посетиха по покана на Михаил Ренджов живописния му дом край църквата “Свети Пантелеймон” на възвишението “Водно” край Скопие. Поетът се нагърби и с ролята на екскурзовод при разглеждането на древния храм.
Българските гости опитаха македонска кухня в ресторант “Воденицата” и механа “Керпич”. Последното в превод на български означава точно същото – тухла, направена от глина. По този повод има и еднаква поговорка на български и македонски:”Не бъди керпич!”